Зачетох се за Орфей,легендарният тракийски певец и музикант, основал учението Орфизъм и смятан за най-великия певец и поет на древността и останах възмутен от присвояването от гърците на тракийските богове,история и култура. Орфей,син на тракийския речен бог Еагър и нимфата Калиопа, митологичен цар в Тракия е откраднат от гърците и принизен до един от „древногръцките герои“.
Петър Димков пише, че освен родоначалник на тракийската музика и поезия, Орфей дава начало и на медицината в района, като сочи прочутия Ескулап (Асклепий) за негов ученик.
И гърците най-нахално си присвояват каквото могат.
Тази световна неправда ме накара да се разровя се в исторически трудове,епоси,културните слоеве и съвременната генетика и наяве излязоха ужасяващите измами на гърците от древни векове до днес в нашата и световна история,култура и изкуство.
Възмутително е едно африканско семитско племе, дошло в Европа едва в 1511 г. пр.н.е. , да си присвоява и преди, и сега цялата древна тракийска култура, наука, история и традиции с упоритата подкрепа на псевдоучени и институти.
Не може да не се възхищаваме на Праксител и на Фидий, на откровеността и точността на Страбон, на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид. Доброто и красивото не могат да се отричат, но същото важи и за негативното.
Не е справедливо ние българите, траките, македонците да сме белязани, като войнолюбиви варвари, а хитрите и коварни гърци да се приемат за най-великия народ на Европа.
Народът от цивилизацията „Стара Европа“ или „Култура Варна“ живял по бреговете на Черно море,напуснал родината си след екологичната катастрофа,или Библейския Потоп и част от него,върнал се след завоевания и загуби,след спечелени и загубени войни,създавайки български държави и градове и носейки,цивилизацията,бита и културата си в Европа,Азия,стигнал до Китай, Централна Азия,Индия,Месопотамия,Египет около Нил, и в дива тогава Европа и живее и сега по същите места.
Натрупаните артефакти и научни изследвания доказват, че нашите предци са обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр.
Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания.
Хиляди години старите летописци включително и Страбон са описвали българите, като най-благородния тракийски народ – мизите. Не само Балканите, но и Мала Азия е била заселена с наши деди. Там са живели тракийските племена мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари. Те са повлияли на народите, с които са били в допир.
Херодот, Омир и Страбон наричат северните траки най-праведните от всички хора. Страбон пише – “Посидоний предава за мизите, че заради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от собстствените им стада. За храна използват мед, мляко и сирене, живеейки мирен живот и това е причината да им бъде дадено името богобоязливи.
Херодот пише, че мидийците играят огромна роля в оформянето на персийската култура. Заратустра е мидиец, а за мидийците Плиний пише, че са предци на сарматите. Същите тези сармати са причислени към тракийското племе гети от Прокопий Цезарийски.
От тракийската религия знаем, че дедите ни са почитали различни богове. Балей, Багос, Сабазий,които са олицетворение на светлината и доброто. Траките имат бог на светлината и бог на тъмнината, което очевидно се приема и е основа на учението,догмата на богомилството.
Преклонението пред Орфей в тракийската религия се прелива в християнството и Христос. Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новия живот, който е проповядван и от Божия син.
Преки наследници на лечителското умение на траките и колобрите-български жреци, се явяват богомилите, които са били и изкусни знахари и лечители.
Оказва се, че същинските гърци са данайците, които идват от Африка, смесват се с местното население на Балканите и асимилират част от предгръцките „племена“ – като ахейци, йонийци и крадат каквото могат от историята, културата, религията на траките – мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари.
Гърците данайци са част от еврейското Даново коляно, прогонени от Египет.
Генетичните изследвания доказват, че гърците са роднини на африканците, по-точно на хората, обитаващи Етиопия: „Генетични разстояния са по-малки между гърци и етиопците на юг от Сахара, от която и да е друга средиземноморска група и най-накрая гърци смесица с етиопци. Периодът от време, когато може да са се е случило това е древен, но може да бъде свързан с преместването на етиопско население, живеещо във фараонски Египет.”
Истината, че гърците са пришълци от Африка, пише Херодот. Казва, че данайците донасят култове от Египет, че типичната гръцка женска дреха е като на обитаващите Африка либийки, а също и че гърците имат погребални обреди като тези на африканските номади.
Африканския произход на гърците е известен и на Плиний Стари.
Сентенцията: Страхувай се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци, не е случайна.
Вергилий е знаел,че когато данайците идват от Африка и получават убежище при пелазгийския цар в Аргос, се отблагодаряват, като бежанците заграбват властта и започват да асимилират местното население.
Разликата между стари европейци, траки, пелази, илири, македонци и гърци е забелязана още в Античността. Траки, илири и македонци са характеризирани като силни и мъжествени, докато гърците биват определени като подли хора, годни само за роби.
Това разбираме от Тит Ливий, който предава думите на римски пълководец: „Противниковата армия е по-многобройна и съставена от много по-добри войници; имаше в армията македонци, траки и илири, всички много войнствени племена; тук имаше и сирийци и азиатски гърци, низшите от човечеството, и родени само за робството“.
Есхил описва гърците като тъмнокожи пришълци от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.”
Свидетелства Страбон цитирайки Еврипид – „Данай, бащата на петдесет дъщери,след като влезе в Argos,построи жилището си в града и цяла цялата страна, установена със закон, че всички хора досега наречени пеласги да се наричат данайци“.
Юстиниан Велики споделя следното за траките: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си“.
Прокопий Цезарийски в Historia Arcana казва за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба.
Не само физически, но и морално траките са се различавали рязко от гърците.
Херодот нарича гетите най-храбрия, но същевременно най-миролюбивия народ – История-IV.93. Цитирайки Посидоний Страбон споделя за мизите, че са богобоязливи хора, които се въздържат от ядене на месо…същевременно обаче обаче са непобедими в ръкопашен бой… Споменавайки други траки, старият автор добавя, че те са наречени горди и най-праведни народи.
Гърците са семитско племе.
Омир не нарича гърците „елини“, а нарича ги данайци. Когато описва гръцкия лагер, той говори за данайци, ахейци и аргосци.
Ахейците не са гърци, Ахей и Пеласг са братя – Хеланик.
Дионисий Халикарнаски: Пеласгите разделили Тесалия на три части по имената на своите вождове – Ахая на Ахей, Пеласгиотида на Пеласг …
И така, според старогръцките автори, ахейците са пеласги по произход. А за пеласгите едва ли има нужда да се дават примери, че не са гърци.
Херодот – VIII-44 – По-рано пеласгите владеят това, което по-късно се нарича Елада.
Йонийците не са гърци-Херодот I-56 – Йонийците са пеласги по произход.
И митологичното родословие на Данай е свързано с Африка- Майка му Анхиноя е наричана „дъщеря на Нил“.
Страбон, География – кн. 7 – 7, стих 1 – Данай довежда хората си от Египет.
Брат му носи името Египт, баща им Бел заселил Данай в Либия, а Египт – в Арабия .
Сведения дава и египетският историк Манетон от 3-4 в. пр. Хр. Сред египетските управници той поставя и Данай – същият Данай, който по-късно с хората си акостира в Пелопонес и това е началото на гърците на Балканите.
Манетон, цитиран от еврейския историк Йосиф Флавий в трактата „Срещу Апион“:“Армаис, наричан също Данай, 5 години, след като напуснал Египет и бягайки от брат си Египт пристига в Елада, завладява Аргос и властва над аргосците.“
Други антични автори също разказват за преселението на данайците от Африка на Балканите, начело с водач с племенното име Данай.
През гръко-римско време, поклонници пътували в Пелопонес твърдят, че точната дата на акостиране може да се датира в 1511 г. пр.н.е., според мраморен надпис на о-в Парос.
Херодот твърди, че – както в Гърция – така и в Египет е чувал многократно, че гръцката цивилизация е дете на Нил.
Гръцкия град Тива е основан от двама братя, Амфион и Зетос. През 1971 г. гръцкият археолог Теодор Спиропулос започва разкопки на хълма Амфион – легендарното място на погребението на близнаците. Той открива каменна камера, дълбоко в погребална могила. В нея се намират бижута във формата на лилии … типично египетски мотив. Открива и сводест тунел с няколко разклонения. Спиропулос определя обекта като „типична египетска гробница“.
Преселението на данайците (гърците) от Египет е било общоизвестно в античността:
Херодот IV-189 – Гръцката дреха аегис е африканска по произход.
„Облеклото и егидата (щита) на изображенията на Атина, гърците са взели от либийците.
Погребалните обичаи на гърците са същите като на африканските номади и нямат нищо общо с погребенията на европейските народи.
Диодор Сицилийски – „Историческа библиотека“: Казват, че и тези, които били с Данай, тръгнали също от там и основали едва ли не най-стария от елинските градове, Аргос, а колхидският народ в Понта и този на юдеите между Арабия и Сирия също били основани като колонии от хора, тръгнали от Египет; затова и при тези народи има древна традиция да се обрязват новородените деца, която е била пренесена от Египет. Дори и атиняните, по техните думи, са колонисти от Саис в Египет.
Претенциите на скорошните африкански преселници, гърците, относно приноса им в наука и култура са възмутителни, особено претенциите към нашите земи.
Едва в началото на VII век гърците се домогват до престола в Константинопол, най-нагло гръцкият език бива провъзгласен за официален в Източната Римска Империя и цяла Тракия се гледа като на гръцка собственост.
Византион е изконно тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas, древен вариант на българското Бузан.
До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Констанций, Констанс І.
Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.
От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век, там са властвали петнадесет тракийски императора, няколко арменски и единици от други националности. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.
От 330 г. до 610 г. траки, мизи, пелази, илири, македонци са тези, които защитават Византиум. В първите три века Византийската империя е управлявана от траки и е Тракийска империя. Нашите деди, траките, са изконните наследници на Източната Римска Империя. Градът не е само тракийски, но траките имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.
Тракийските императори правят много неща – Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра.
Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима – седалището на независимата църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (сегашна София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др.
Ето и някои от по-актуалните изследвания на генотипа на българите.
Изследване на iGENEA,за генотипа на българите което разбуни духовете:
49% траки
11% македони
15% славяни
15% елини
5% финикийци.
През 2010 год. Българският Генетичен Проект към американската лаборатория „Family Tree DNA”представи своите резултати от извършени 110 ДНК теста на българи:
От получените резултати се вижда, че българите принадлежат до голяма степен към траките:
– хаплогрупа I се заражда на Балканите преди 25.000 години. Вероятно нейният предшественик, хаплогрупа IJ пристига от северна Месопотамия през Мала Азия на Балканите в по-ранен период. Така, че твърдо вероятно е първото заселване на Европа, тръгнало през балканите, да е било от хаплогрупа IJ или от нейнят предшественик IJK (Схема 1). В България се срещат под-клоновете : I1, I2* и I2a2, като най-разпространен е I2а2 (Схема 2). Старото пред-тракийско население на Балканите- Пелагсите, или „Пелгари“, както и Я готите и Дарданите принадлежат кам тази хаплогроупа. По-ранното зеселване на балканите на хаплогрупа I от хаплогрупа Е например, може лесно да се докаже, като се сравнят вариациите на гена.
Известно е, че гена търпи по-големи вариации там където едно население пребивава по-продължително време.
В Националния пресклуб на БТА акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН цитира данни от мащабно генетично проучване „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“, извършено в продължение на две години от български и италиански учени.Българите са с доказан индоевропейски произход.
ЛИТЕРАТУРА:
Detschew D. Die Thrakischen Sprachreste. — W., 1957.
Wiesner J. Die Thraker. — Stuttg., 1963.
Болгарская академия наукы. История Болгарии, том 1. — София, 1979.
Маразов, Ив.; Мит, ритуал и изкуство у траките; 1992 г.;
Попов, Д.; Древни общества и култури; ЛИК; 2004 г.
Фол, Ал.; Политика и култура в древна Тракия; Наука и изкуство; 1990 г.
Фол, Ал.; Тракия и балканите през ранно-елинистическата епоха; Наука и изкуство; 1975 г.
Тачева, М.; История на българските земи в древността; 1997 г.;
SPAROTOK – ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ.
PAVEL SERAFIMOV – THE TRUE BULGARIAN HISTORY.
Кисьов, К.; Тракия и Гърция в древността; 2005 г.;
Китов, Г. и Агре, Д.; Въведение в тракийската археология; 1986 г.;
Данов Х. М. Древна Тракия. — София, 1968.
Семинар в Софийския Университет „Св. Кл. Охридски“ на 17 Април 2013 г: Източник : Доц., д-р Я. Й. Шопов (2012) Календарът на древните българи и значението му за българската история.- Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.3, 8.05. 2013 г.
Златковская Т. Д. Возникновение государства у фракийцев (VII—V вв. до н. э.). — М., 1971.
Фракийское искусство и культура болгарских земель. Каталог выставки. — М., 1974.
Цончева М. Художественото наследство на Тракийските земи. — София, 1971.
“ And Euripides too, in his Archelaus, says: „Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos, took up his abode in the city of Inachus, and throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans“. http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
– “The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians” http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm “189. It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women… 190. The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes”
http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm
-“ And Euripides too, in his Archelaus, says: „Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos, took up his abode in the city of Inachus, and throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans“. http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
Плиний Стари: “…puteos Danaus ex Aegypto advectus in Graeciam qua vocabatur Argos Dipsion”.
-Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “ http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506
– “[36.17]the hostile army was more numerous and made up of far better soldiery; there were in that army Macedonians, Thracians and Illyrians, all very warlike tribes; here there are Syrians and Asiatic Greeks, the meanest of mankind, and born only for slavery”. http://mcadams.posc.mu.edu/
Източник: https://yphalachev.blogspot.com/2017/03/blog-post_32.html
Не само културата, гърците откраднаха и българска земя. Същото направиха и сърбите, и румънците, и турците!
Само ние – все толерантни, все с миром и все в отговор – секира!
И все най-потърпевши – евреите, които не са изстрадали и една шепа от българските неволи и страдания!
Няма ли Господ милост!
През шейсетте година БАН съставя списък на писмените документи, на чужди автори пишеш ти , че траки и българи, са един и същи народ. Но нашите историци и днес упорито мълчат по темата. Тези писмени документи са 64 на брой, към датата на съставяне списъка. А от тогава до днес са открити още.
Едни от най-великите български историци – Стоян Шангов и проф. Ганчо Ценов доста интересни неща са написали по въпросната тема. Но и днес за двамата историци не само не се споменава, но дори ги отричат. А всичко написано от тях, е подкрепено с документи.
Продажни политици и продажни историци ни ръководят и обучават.
Е, как да го признаят, та това противоречи на ,,славянския ни произход,,!? А това знаем, чии интереси обслужва!
Стоян Шангов е роден през 1867 година в лозенградското село Ениджия, тогава в Османската империя. Средно образование завършва в Хасково, където и учителства за кратко, след което се установява в София и започва да се занимава с журналистика. Пише в хумористичния вестник „Глад“ и в „Отзив“, редактира хумористичните „Фенер“ и „Дяволско шило“, а от края на 1899 година започва да издава вестник „Поща“. В края на същата година е интерниран в Хасково, заради критиките си към министър Васил Радославов.
През 1900 година на Стоян Шангов е позволено да се завърне в София със застъпничеството на Ставри Наумов и Петър Михайлов.
Деец е на Македоно-одринската организация. Делегат е на Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 година от Софийското дружество.[2]
По идея на Борис Сарафов и с помощта на Наум Тюфекчиев Стоян Шангов започва издаването на вестник „Вечерна поща“, чийто главен фокус в международната политика е Македонският въпрос[3]. От 1905 година издава и вестник „Утринна поща“[4]. Като съдружници във „Вечерна поща“ са привлечени Ставре Наумов и Петър Михайлов. Остава редактор на вестник „Вечерна поща“ до 1908 година, когато Наумов и Михайлов го изгонват. Скоро след това започва да издава вестник „Шангова Вечерна поща“, а след скорошното му приключване вестниците „Епоха“, „Малки маринер“, „Малкият столичанин“, „Балкански бюлетин“, „Балкан“.
През Балканската война Стоян Шангов е командирован в щаба на Втора българска армия като кореспондент, преводач и цензор на Българската телеграфна агенция. След освобождението на Одрин той е назначен за кмет на града. По-късно е делегат на Дирекцията за бежанците, пристигащи от Западна Тракия. Умира в бедност на 10 август 1925 година в София[5].
Племенник на Стоян Шангов е журналистът Симеон Лазаров.
Библиография
Юдеизъм и талмудизъм, София, 1900
Ционизъм – възвание в стихове, 1902
Народен календар, 1905
Бягството в Мафра, драма в три действия. 1910
Българо-турско-френски разговорник, 1911
Епохата на Асеновци – писмата на цар Калоян по папа Инокентий III.
Реч, произнесена от С. С. Шангов на 13.VIII.1920 г. в Катедралата в София и спомени от превземането на Одрин.
Диктатура – мелодрама в три действия. София, 1923
История на България, Том I – Болг – Кубрат, 1923
Свободата на Белота, епически разказ из миналото на България. 1924
Comments are closed.