Българите са от първите народи, имали свое храмово пространство непосредствено до Божи гроб още по времето на Първото българско царство и единствени между „славянските” народи.
В своите спомени за поклонническото си пътуване до Йерусалим през 1858 г. възрожденският българин Димитър Паничков предава разказа на български свещеник, според който още по времето на цар Симеон Велики в Светия град съществувал голям български манастир „Св. Симеон“. Той бил обитаван от български монаси чак до началото на 19 век. Освен това, „някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български“.
Немският монах Йоан Вюрцбургски посетил Йерусалим между 1160 и 1170 г., когато градът е владян от кръстоносците, пише че в голямата църква, издигната над Божи гроб „различни народности и езици“ имали свои „параклиси и вътрешни църкви“. В списъка на народите, имащи параклиси при Божи гроб, Йоан Вюрцбургски поставя българите на второ място, веднага след гърците.
В своето „Описание на Светите места“ руският търговец и дипломат Василий Позняков пише: „…И пред малката църква на гроба стои български престол (т. е. олтар) и над него ден и нощ гори кандило.“ През 1583 г. Трифон Коробейников, пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх, разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила. 
В българската черква се намирали изсечените в скалата гробове на св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим – едни от първите последователи на Исус Христос, които свалят христовото тяло от кръста, помазват го и го погребват. Свети Йосиф Ариматейски, който поискал разрешение от Пилат Понтийски да погребе Исус Христос, поради липса на време го погребал в собствената си предварително изсечена гробница.
В своето „Описание на Светите места“ руският търговец и дипломат Василий Позняков пише: „…И пред малката църква на гроба стои български престол (т. е. олтар) и над него ден и нощ гори кандило.“ През 1583 г. Трифон Коробейников, пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх, разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила. В българската черква се намирали изсечените в скалата гробове на св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим – едни от първите последователи на Исус Христос, които свалят христовото тяло от кръста, помазват го и го погребват. Свети Йосиф Ариматейски, който поискал разрешение от Пилат Понтийски да погребе Исус Христос, поради липса на време го погребал в собствената си предварително изсечена гробница.През следващите векове българското духовенство в Светия град изглежда не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то преминало в ръцете на друга църковна общност. Понастоящем българската църква в Йерусалим сега принадлежи на якобитската (сюрианитска, сирска, арамейска) монофизитска униатска църква. Видно от плана на църквата „Възкресение Христово” в Йерусалим, голямата българска църква е била точно зад Гроба Господен и е обхващала средата на западното храмово пространство на Ротондата, заедно с гробовете на св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим, изсечени в скалата.
През 1930 г. български монахини, които живеят в гръцкия манастир „Св. Архангел Михаил“ в Йерусалим, изпращат до правителството и Св. Синод в София специално писмо. В него те поставят въпрос да бъде построен български метох в светия за християните град и да бъде изпратен български свещеник там. Една от монахините – Костадинка Стаменова – декларира и намерението си, че при започване на строежа ще дари лично 100 английски лири. През 1932 г. – две години по-късно, Синодът в София вече е създал фонд за построяването на „Български църковно-народен дом при Божи гроб в Йерусалим“ съгласно тогавашните изисквания на властите в Палестина, в йерусалимския клон на английската „Барклейс банк“.
През 1950 г. обаче по нареждане на комунистическите власти в България БНБ изтегля средствата на фонда от сметката в „Барклейс банк“ и я закрива, въпреки предупрежденията на Светия синод, че ако фондът престане да съществува България ще изгуби неоспоримото си право да построи свой метох в Йерусалим.
След 1989 г. въпросът за български параклис в Йерусалим е повдигнат отново, но официална позиция на българската държава и на църквата няма. Сега българите са единственият православен народ без свое духовно място в Йерусалим.
Православна библиотека
Рано или късно Бог ще въздаде заслуженото на комунистическата ни върхушка, която и днес спира чрез своите наследници възраждането на България!