Главният секретар на БЗНС „Обединен-Никола Петков“ Георги Петров бе сред почетните гости на тържественото откриване на учебна 2018/2019 г. в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Кореняк ловчанлията и депутат от Седмото ВНС и 36-ото ОНС бе сред малцината родни политически мъже, поканени лично от ректора на УниБИТ проф. д.ик.н. Стоян Денчев. Сред ВИП-персоните бяха още шефове на ДАНС и на разузнаването, зам.-кметът на София Тодор Чобанов, директори на библиотечни институти, депутати.

Да уважат празника на Университета, който за разлика от много други ВУЗ-ове, попълни бройката си новоприети студенти още в края на юли, бяха дошли много гости, приятели, бивши и настоящи възпитаници.

С топли думи думи към първокурсниците се обърна бившият министър на културата Вежди Рашидов, благослов отправи и епископ Тихон, приветствия прозвучаха от името на президента Радев, премиера Борисов, председателя на парламента Караянчева, главния прокурор Цацаров, директора на НСО

„Кой кара влака на България?“ Този въпрос зададе ректорът на УниБИТ проф. д.ик.н. Стоян Денчев в академичното си слово по случай откриването на академичната wé/kd година.

 

И сам си отговори: „През последните години, особено след т.нар. демократични промени не един и двама машинисти се сменяха да го управляват. С тяхната смяна всички ние не се возим във влака – стрела, а по-скоро в ориент екпсрес. Независимо, че пътниците на този влак, т.е. народа са читави, защото той –  то основната вина и отговорност за това неравномерно движение пада върху машинистите на влака. В исторически аспект всяко поколение съди предходното. И тази ситуация не се наблюдава само у нас. Тук на Балканите машинистите на националните влакове се сменят постоянно. Сега това са Бойко Борисов, Реджеп Ердоган, Зоран Заев, Алексис Ципрас, Александър Вучич, Рамуш Харадинай, Хашим Тачи и други и за разлика от колегите им, които в „онази по-добрата Европа“ карат влаковете си плавно и на смени, както и когато по закон се разберат с техните общества, то в Югоизточния край на континента Европа всичко като че ли върви под някакво вътрешно напрежение“.

„В УниБИТ се ръководим от житейската максима на Апостола на свободата – днес трябва да свършиш това, което си писал и говорил вчера, за да можеш да свършиш утре онова, което пишеш и говориш днес. Защото всички сме отговорни „ПРЕД БОГА И ПРЕД НАРОДА”…„, каза още проф. Денчев на тържествената церемония в УниБИТ.

 

На снимката:
Георги Петров /на втория ред, с тъмните очила, зад епископ Тихон/ на тържественото откриване на академичната година на УниБИТ

 

Ето пълният текст на академичното слово на проф. Стоян Денчев:

Скъпи първокурсници!
Уважаеми студенти и докторанти!
Драги преподаватели и служители!

Почитаеми гости!

 Спомням си, че при откриването на учебната 2017-2018 година с гордост заявих пред всички, че като Ректор на най-българското висше училище – УНИВЕРСИТЕТА ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ чувствам удовлетворение от всичко, което постигнахме и създадохме заедно за една не малка част от младите хора на България – нашите студенти.

Днес, само една година по-късно ситуацията не е по-различна, изправям се за пореден, но в същото време и за последен път пред вас в качеството ми на Ректор на това изключително и уникално по своята същност и предназначение висше училище.

Заставам пред всички вас: студенти, докторанти, преподаватели, служители и гости с гордо вдигната глава, без притеснение, без колебание, единствено и само с искрена молба това, което създадохме да продължи да се развива по същия начин и със същите темпове, ЗАЩОТО ИМА СМИСЪЛ! НАЛИ!!!

Така както има смисъл и значение посоката, в която ще тръгне бурята и разбира се силата, с която ще задуха вятърът. Аз не съм метеоролог. Не съм нито Емо Чолаков, нито Минчо Празников. Не ме разбирайте погрешно, но по човешки начин се вълнувам от всички възможни човешки „катаклизми“, които биха могли да разрушат направеното досега от мен и моите колеги-съмишленици.

Равносметката от извървяния дълъг път до момента категорично потвърждава тезата, че проблемите не намаляват, но в съответствие с естествената логика на нещата всяко развитие започва с разбирането за неговата същност, с потребността от неговата насоченост, и с умението да сравняваме и разбираме възгледите на другите около нас (и не само на нашите съмишленици).

Затова днес можем да се похвалим с отлична материална база и с високо равнище на интелектуалното развитие на нашите преподаватели. И това е в основата на факта, че обучението в УниБИТ се базира не само на количествени, но и най вече на качествени показатели!!!

С чувство на задоволство и гордост съобщавам, че ние и тази година не почувствахме демографската криза, защото в Университета по библиотекознание и информационни технологии – ПЛАНИРАНИЯ ОТ ДЪРЖАВАТА ПРИЕМ БЕШЕ ИЗПЪЛНЕН И ДОРИ ПРЕИЗПЪЛНЕН, което за пореден път изненада и най-подготвените в това отношение държавни служители (какво ли си казват помежду си – „аман от този УниБИТ – нямат спиране“).

А нашата инвестиция от предходната година в младите хора затвърди представата за нашите възпитаници, че са интелигентни и способни! Защото в УниБИТ се ръководим от житейската максима на личности като АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА, а именно, че днес трябва да свършиш това, което си писал и говорил вчера, за да можеш да свършиш утре онова, което пишеш и говориш днес. Защото всички сме отговорни „ПРЕД БОГА И ПРЕД НАРОДА”…

И не само поради това кредо всички вие ще се съгласите с мен, че е грешно когато не си постигнал желаното, да даваш вид, че си желал постигнатото.

С радост и гордост мога да заявя пред вас, че на базата на подписан договор с един от световните гиганти в областта на информационните технологии – компанията IBM, нашите студенти получиха 1400 часа лекции и упражнения във високотехнологична база и под ръководството на доказани в практиката авторитети и специалисти в областта на информационните технологии преминаха обучение, което днес се оценява на много високо ниво от различни държавни институции и други чужди и български компании.

Разбира се това се дължи и на факта, че Ръководството на Университета винаги се е придържало към съвременните образователни модели, и не на последно място към модерните идеи въплътени в образователната парадигма на американския философ Джон Дюи „Learning by Doing“. ЕТО, ЗАТОВА УСПЯВАТ НАШИТЕ СТУДЕНТИ!!!

Всичко това е видимо и то показва, че тази „добре смазана машина“ работи трудно, но успешно, защото има кой „да я подкара“, затова има и кой да се вози на нея. Или казано по-друг начин влакът върви, защото има правилният машинист. И в този случай основният въпрос е „Кой кара влака?“. Отговорът е логичен – ами машинистът.

Тук е моментът да кажа, че „в нашия влак има достатъчно пътници. През последните последните 15 години той се движи в синхрон с обществените очаквания. Документите му са изрядни (минал е всички възможни проверки) и тези които го карат си знаят работата. Следващата гара е „ВАШЕТО БЪДЕЩЕ, СКЪПИ СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ“.

Но отново стигаме до най-важния въпрос? „Кой кара влака?“. От пръв поглед може да звучи нескромно, ама както знаете… влака го карам аз. А по принцип влаковете се карат от тези, които имат свидетелства за правоуправление, от тези, които имат опит и умения да управляват сложни системи, и не на последно място от тези, които могат да носят отговорност.

Отговорността за движението на влака е най-важната работа – това в нашия случай е „държавната работа“. Тя съчетава в себе си отговорност за материалния състав, и най-вече отговорност за неговите пътници, т.е. за вас скъпи студенти, докторанти, преподаватели и служители на УниБИТ.

А между впрочем този въпрос поражда нови въпроси, като например „Какъв е влакът?“ – пътнически, бърз, експрес, или стрела. Е, ние не сме влака – стрела, въпреки че се стремим към това, но твърдо заявявам че вече сме влезли в коловозите на експреса и от следващото ръководство на университета ще зависи движението и посоката на този експрес.

Но, … (какво ще кажете) да се върнем към главното действащо лице – машинистът на влака, който управлява образователната институция УниБИТ. Разбира се аз имам самочувствието на човек, който е направил много за тази образователна институция. От една страна аз нямаше да постигна нищо, ако нямах вашата подкрепа скъпи, преподаватели и служители. Заедно ние извървяхме един дълъг път, който от гарата с име „НАСТОЯЩЕ“ ни води към очакваната от всички гара с наименование „БЪДЕЩЕ“.

От друга страна обаче, ако ви дам един житейски пример, всички вие ще се убедите още веднъж в моята персонална отговорност. Когато стана трагичната катастрофа с влака в Хитрино се изтъкнаха хиляди причини за реализацията на тази неблагополучна ситуация, но в крайна сметка основаната вина падна върху тези, които караха влака. Това е разликата между ректора на едно висше училище избран по демократичен законен и прозрачен начин и тези, които неоснователно искат да споделят неговата власт.

Това може да стане само и единствено ако те могат да споделят неговите отговорности, а законът тук е категоричен – ОСНОВНАТА ОТГОВОРНОСТ СЕ НОСИ ОТ РЕКТОРА. Затова той има адекватни на това права, съобразени с тежестта на тази отговорност.

Драги приятели,

тук държа да ви припомня, че през последните два мандата на ръководството на Университета, имаше колеги (един, двама – не повече), които по заобиколен начин, а и пряко се опитваха съвсем съзнателно да вредят на нашата кауза. По този начин те вредяха и на себе си. Аз не им се сърдя и им прощавам, защото се опитвам да правя разлика между грешките които произтичат от слабост и грешките направени от зла умисъл.

Казвам ви това не заради себе си, защото след още няколко месеца аз като ректор ще отида в историята (Дай Боже!) Казвам го защото искам всички вие да наследите всичко положително, което заедно сме реализирали в израстването на нашия университет и да дадете доверието си за нов ректор, на този от вас, който наистина ще докара нашия експрес до гарата наречена „бъдеще“.

Между впрочем за да върви нашият влак в исканата от всички нас посока, е важно да си зададем въпроса „Кой кара влака на България?. През последните години, особено след т.нар. демократични промени не един и двама машинисти се сменяха да го управляват. Със сигурност обаче ще ме подкрепите в твърдението, че с тяхната смяна всички ние не се возим във влака – стрела, а по-скоро в ориент екпсрес. Независимо, че пътниците на този влак, т.е. народа са читави, защото той – българският народ премина през много и всякакъв вид трудности, но не загуби чувството си за национален дълг и принадлежност към МАЙКА БЪЛГАРИЯ, то основната вина и отговорност за това неравномерно движение пада върху машинистите на влака. Вие сте наясно, че в исторически аспект всяко поколение съди предходното. И тази ситуация не се наблюдава само у нас. Тук на Балканите машинистите на националните влакове се сменят постоянно. Сега това са Бойко Борисов, Реджеп Ердоган, Зоран Заев, Алексис Ципрас, Александър Вучич, Рамуш Харадинай, Хашим Тачи и други и за разлика от колегите им, които в „онази по-добрата Европа“ карат влаковете си плавно и на смени, както и когато по закон се разберат с техните общества, то в Югоизточния край на континента Европа всичко като че ли върви под някакво вътрешно напрежение.

Скъпи приятели,

Както вече разбрахте, аз ще карам влака наречен УниБИТ точно още 2 месеца и 27 дни. Това в никакъв случай не значи че ще допусна някои в оставащото време, а и след това да „си веят байраците“. Напротив, държа да ви кажа обаче, че докато не достигна набелязаната по закон заветна гара (краят на моя последен мандат) няма да има никакво отпускане, а напротив ще има мобилизация на всички сили и ресурси в името на просперитета на Университета по библиотекознание и информационни технологии – една от най-добрите образователни институции на България, която е намерила своето достойно място в образователната и научна инфраструктура на Европа и е с ясен поглед в бъдещето!!!

На добър час!

1 КОМЕНТАР

  1. Георги Петров – поредният неизползван лобист за благото на Ловеч!

Comments are closed.