На Велики петък последованието „Опело Христово” бе извършено от Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил в съслужение със ставр.свещ.ик. Кънчо Кабадийски и  ставр. ик. Вениамин Павлов в ловешкия храм „Света Троица“.

Утринното богослужение за Велика събота, което се отслужва по традиция в петък вечерта, събра в Божия храм многобройно множество благочестиви християни, които бяха дошли, за да съпреживеят полагането с погрeбални песни на Христа в гроба.

В богослужението съучаства храмовото духовенство. Молитвено участваха голям брой християни, сред които бе директорът на Областната полицейски дирекция Старши комисар Милен Семков Маринов.

След изпяването на девета песен на канона започна Опело Христово. Песнопенията бяха изпети в единомислие начело с Негово Високопреосвещенство.

По време на богослужението всички се подредиха около плащеницата с изобразеното мъртво Тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото, изпълващи очите със сълзи, а сърцата с радостна скръб. След това беше извършено лития около храма.

При завръщането си в храма всички присъстващи за последно целунаха плащеницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.

 

 

В своето слово към благочествия народ митрополит Гавриил напомни, че днес полагаме Христос в гроба, но утре от него избликва радост и ни се дарява Възкресението.

Разпети петък е тъжен ден за християните, защото те съпреживяват Христовите мъки и земната му смърт.

 

1 КОМЕНТАР

  1. За осми пореден път в историята на Българската православна църква – Българска патриаршия бе осветено свето миро. Чинът по освещаването се случи по време на Василиевата св. Литургия за Велики Четвъртък, която бе възглавена от Българския патриарх Неофит в ПКСХП „Св. Александър Невски“, в съслужение с митрополитите Сливенски Йоаникий, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Врачански Григорий и Видински Даниил, епископите Мелнишки Герасим, гл. секретар на Св. Синод, и Белоградчишки Поликарп, викарий на Софийския митрополит, както и архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, прот. Николай Георгиев, началник на Отдел „Връзки с обществеността“ при Св. Синод, ст.ик. Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, храмовото духовенство, свещеници от столицата, протодякон Александър Нешев, протодякон Иван Петков и дяконите Деан Коруноски и Костадин Тренев.

    Преди прочитането на Господнята молитва „Отче наш“ патриарх Неофит прочете надлежните молитви, като благослови и седемте съда, в които се съхранява светото миро, след това епископ Герасим прибави към него и част от мирото съхранявано в алабастрения съд, подарени на Българската православна църква от Веселенската патриаршия през 1945 г., когато е вдигната седемдесетгодишната схизма над Българската Екзархия.

    „И днес, заедно с цялата Църква, ние свеждаме глави пред дивното божествено смирение на Спасителя, Който сам уми нозете на Своите ученици, и, заедно с апостолите, Го следваме в Гетсиманската градина – в часа на Неговата скръб и в страшния миг на предателството. Прекланяме се пред тайнството на божественото домостроителство и в преклонението си, отново и отново, изповядваме верността си към Христа и молим: „На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий; защото не ще издам на Твоите врагове тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда, но като разбойника Те изповядвам: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си”“, каза в словото си патриарх Неофит.

    Той припомни още и това, че мирото „Църквата използва във всички важни и решаващи моменти от своя живот. То е неотменим елемент при освещаването на светата Трапеза, която на езика на Църквата символизира гроба, в който бе погребан и от който тридневен възкръсна нашият Спасител. Със светото миро се освещава и всеки свети Антиминс, който символизира полагането на Христа в гроба. С него се помазва новоприетият член на Църквата – възроден за нов живот в банята на светото Кръщение и утвърден чрез даровете на Светия Дух в тайнството на светото Миропомазване“.

    След многолетствието Високопреосвещените митрополити пренесоха съдовете с вече осветеното миро в Синодната палата, и по-точно в миротеката, където ще бъдат на съхранение до изчерпването на мирото.

    В най-новата си история, БПЦ добива право сама да вари и освещава миро през 1945 г. – след вдигането на наложената й схизма. Нашата Църква не закъснява да се възползва от това свое право. Първото мироварене става през 1950 г. след старателна подготовка за това важно събитие. Следващите са съответно: през 1961, 1974, 1988, 1995, 2002 и 2009 г.

    Мироваренето е дълъг и сложен процес който продължава три седмици и половина. Започва на Неделя Кръстопоклонна и приключва с освещаването на мирото на Велики Четвъртък. Основните съставки са: чист зехтин и чисто бяло гроздово вино към които се прибавят над 30 различни видове ароматни билки, благовонни масла и смоли в строго определено съотношение и начин на приготовление. Мирото се вари от духовници при непрекъснато бъркане и при непрестанното четене на Новия Завет в продължение на три дена. Началото на варенето задължително се поставя от Предстоятеля на Църквата, който извършва и освещаването на новото миро.

    Повече за мирото и за какво се то използва, може да видите в раздел „Православна мисъл“, в изследването на + Макариополския епископ Николай – http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=661

    Цялото богослужение и освещаването на мирото бе излъчено на живо в официалната страница на Св. Синод във Facebook – https://www.facebook.com/1832220050379133/videos/2031609707106832/

Comments are closed.