Областният управител на Ловеч в годините на Любен-Беровото правителство инж. Венцислав Йотов се обяви срещу строителството на тунела под Шипка. Строителният инженер обясни позицията си днес с тенденцията на оредяване на автомобилния трафик у нас и с реконструкцията и обезопасяването на Прохода на Републиката (до 1948 г. – Хаинбоазки проход).

Според него, едно инвестиране в проекта за строеж на Е 79 Видин – София би било много по-ползотворно за цялостната икономиката на България от тунела под Габровския Балкан.

Проектът за обходен път на Габрово с тунел под Шипка изпълнява две основни задачи: да изведе трафика, който сега минава през центъра на Габрово, извън града и да направи алтернативна, по-бърза връзка между северна и южна България (между Габрово и Шипка). Възложител на проекта е Агенция пътна инфраструктура (АПИ), а финансирането идва по линия на оперативна програма „Транспорт” на ЕС.

Проектът сега
Проектираният обходен път започва от пътен възел при село Поповци. След това той преминава през габровските квартали Чехлевци, Велчевци, дядо Дянко, обхожда кв. Смирненски и стига до кв. Радецки. От там пътят навлиза в природен парк „Българка“ по поречието на река Паничарка и Козята река. След това е предвидено началото на тунел под връх Шипка, с дължина 3220 м. В момента проектът има издадено положително решение по ОВОС от МОСВ: http://www3.moew.government.bg/files/file/Industry/EIA/reshenia_OVOS/Reshenie_4-2012.pdf.
За обходния път е обявен търг за довършване на проекта и строителство: http://www.aop.bg/case2.php?newver=2&mode=show_doc&doc_id=501820.

Правим публичен този въпрос сега, тъй като в настоящия момент все още има възможност за промени: проектирането не е приключило и няма одобрение за финансиране от оперативна програма „Транспорт”.

Проблеми на предложения вариант за обходен път
Настоящият вариант на проекта предлага изнасянето на трафика от центъра към други квартали на Габрово. Така не само че проблема не се решава, а механично се прехвърля от едни граждани на града към други, но дори и на практика се утежнява, защото ако тунелът под Шипка бъде построен, трафикът ще се увеличи. Според данни от доклада по ОВОС: за 2008 транзитният трафик за денонощие се оценява на 2027 МПС, докато за 2028 прогнозите са за 3250 МПС. Самият доклад по ОВОС аргументира необходимостта от изнасянето на този трафик от центъра на града с проблемите: повишаване на азотните окиси, серен двуокис, въглероден окис, сажди, 3-4 бензпирен, както и за залпови замърсявания при ПТП и превишаване на хигиенната норма на нива на шум за жилищните зони. (стр.74 от Доклада за ОВОС).

Наред с това, одобреният вариант на трасе ще наложи отчуждаване на частни имоти и къщи. Съгласно Конституцията на България (чл. 17, ал. 5) принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин.

Най-сериозният проблем е нелогично подцененият вариант за дълъг тунел (7400 м), който е разглеждан още през 2008 г. Вместо това е приет къс вариант на тунел, което означава път с дължина над 4 км. и ширина между 15 и 40 м. да бъде изграден директно през природен парк Българка, който е защитена зона от Натура 2000. Той ще минава през една от най-дивите части на парка – долината на Козята река, където се намират първокласни местообитания на мечка, вълк и рис.

Българка е един от младите паркове у нас, който съществува едва от 2003 г. и има за цел опазването на буковите гори, които са вододайни зони, осигуряващи питейна вода на Габрово и района. Освен директно унищожение на площи, този вариант на пътя ще доведе до увеличаване на шума и замърсяването, фрагментация на местообитанията и прогонване на животни.

Адекватните алтернативи
Алтернатива на трасето е предложена още през 2010 г. от местните инициативни комитети. Тя обаче не е разгледана в доклада по оценка на въздействие върху околната среда. През изминалите години това провокира близо 700 поименни възражения, които са внесени в различни институции.

Обходен път на Габрово е необходим, заради минаващия в момента през града трафик от Габрово до Шипка. Абсолютно наложително е обаче да се разгледа варианта, предложен от местните инициативни комитети, известен като „план Мусман”, по идеята на германския архитект през 30-те години на ХХ век. Тази алтернатива е с десетина километра по-дълга, но чрез нея се избягва преминаването на обходния път през страничните западни квартали.

За преминаването през природен парк Българка, единственият приемлив вариант е изграждането на дълъг тунел. Този вариант е бил заложен в заданието на фонд Републиканска инфраструктура още през още през 2008 и 2009 г., но впоследствие изчезва от последващите заданията на проекта. Дългият тунел би позволил цялото строителство и използването на трасето да става под земята. Така ще се опази гората, която дава питейна вода на Габрово, както и дивата природа на природен парк Българка. На практика това означава прекратяване на проектирането от страна на АПИ и връщане на етап оценка на въздействие върху околната среда.

В основата на това предложение е залегнала т.нар. идея за територии без пътища. Тя не е нова, но в последните години се дискутира особено активно в Европа не само по екологични, но и по икономически причини. Общоприетото схващане е, че по този начин освен че се запазва биоразнообразието се спестяват финансови ресурси. Тази тема беше част и от 11-тата конференция на страните-членки на Конвенцията по биологично разнообразие, където България участва от 1992 г. Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://euroconbio.blogspot.com/2012/10/roadless-areas-side-event-today-at-cbd.html

6 КОМЕНТАРИ

  1. Да те съветва областен управител в правителството на Беров е смешно, ако не и недопустимо. Защото „Кабинетът е подкрепян от ДПС и БСП, но, макар и формално избран от Парламента, не се ползва с доверие в обществото. СДС започва война с него, независимо от това, че той е декларирал, че ще продължава програмата на СДС и независимо от действията му, като седем пъти иска вот на недоверие. Никоя от официално обявените икономически политики на кабинета не може да бъде изпълнена. Той води сложни преговори с Лондонския клуб на банкерите, на които България дължи над 9 милиарда долара. Отрицателната им позиция към икономическата му програма обаче пречат на привличането на външни инвестиции.
    Към есента на 1994 г. БВП е намалял с 24,4% в сравнение с 1989 г., промишлената продукция – с 49,3%, обемът на строителството – със 72%, на селскостопанската продукция – с 30%. Безработицата достига 20,5% от трудоспособното население, а регистрираните безработни са над 740 хиляди. Реституцията на земята е блокирана от мнозинството, сформирало се около БСП, а инициативата за „масова приватизация” е блокирана от мнозинство, обединено около СДС. За приватизация през август 1993 г. са подготвени 500 предприятия, но не и от сектори като добивната, оръжейната промишленост и енергетиката, които се защитават от мнозинството на БСП.
    Междувременно слабите държавни институции отприщват много негативни тенденции – икономически хаос, доминиране на законодателната работа от корпоративни интереси, незаконен износ и организирана престъпност
    Слабата власт създава условия за процъфтяване на икономически и силови групировки. Узаконени са различни застрахователни дружества, чиято дейност е на границата на закона. Именно тогава се ражда понятието мутра като синоним на мускулест новобогаташ, натрупал състояние с насилие. Възникват и първите финансови пирамиди – финансови къщи, обещаващи високи лихви, които прибират огромни суми, като използват новите постъпления за изплащане на първите вложители, докато накрая обявят фалит. Тогава е заложена и политиката на БНБ за лицензиране на необезпечени търговски банки, която в крайна сметка взривява банковата система през 1996 г.“

    И тоя г-н Йотов седнал ум и разум да раздава!
    Ех, къса е паметта на човека!

  2. Поредните умствени напъни на един ОУ от времената на масовото разграбване на България. Разбира се, с дежурните коментари с охкане и пъшкане за величието му. Дали този ОУ е наясно с европейските транспортни коридори 8, 9 и особено с 10, който прави безсмислена „идеята“ му за Е79? Дали този ОУ е наясно, че първия проект за тунела под Шипка е от 70-те години на миналия век, след което е препроектиран няколко пъти, докато се стигне до днешното решение и то като част от европейския трансграничен коридор 9? Колкото до „мотивите“ за дълъг вместо къс тунел – по-добре да не се коментират.
    Между другото, добре ще е да сложите или името на автора или източника на информацията под гръмкото заглавие с анонса за щенията на бившия ОУ, защото текста не е негов… на „живото доказателство“ и „професионално подготвен мъж“, когото злите сили държат окован извън властта.

    • До Строителния инженер:
      А ти като си толкова голям умник и отворко, що удряш анонимно и злобно? И кога т.нар. европейски транспортни коридори 8, 9 и особено с 10 ще бъдат осъществени или просто ще ги очакваме толкова години, колкото очакваме тунела под Шипка. А през това време България не ще има нужда и от тях, с оглед на непрекъсната промяна както на инфраструктурата в Европа, така и в променливите интереси, цели и стратегически напъни на Европейския съюз на изток от Австрия!

  3. Много вярна забележка!
    Впрочем, типична за инж. Йотов!
    Но, умните и професионално подготвени мъже за пореден исторически период се държат извън властта…

  4. Браво, инж. Йотов е живото доказателство, че Ловеч са го управлявали умни и отговорни областни управители, но това е било през миналото столетие…

    • Верен на себе си, майсторът на манипулациите В.Й. пак разлая кучетата!

Comments are closed.