Всички българи са траки, но не всички траки останаха българи

ПРОТОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК                                 

Кратък сравнителен речник и  изоглосариум
от Васко Арнаучков

Правило № 1:  – „Всички българи са траки, но не всички траки останаха българи“. 

Множество тракийски и други думи звучат неразбираемо на пръв поглед.

Но все пак тези неразбираеми думи на пръв поглед, имат  превод и тълкования. Някои думи са матрица – думи с еднакво звучени, но имат различни понятия, които дават многостранност на дадена дума.

– 1. Ziezi – Всемогъщ Бог, Всемогъщ, Силен, крепък.

(Ziezi ex quo  Vulgares). Сравни араб. Al Azis – Всемогъщия – Omnipotent – Παντο-δυναμος; Zazi-el – силен дух, могъщ дух. (deed – дело – Tat (deutsch) Tatsche –  лапа. ( Zazi < *dhadhi – „с ръката“; бълг. даден – given – gegeben – donne`; θης, θητος (θατας; „θητας, του δουλος. Κυπριοι“ `Ησυχ.) Силата, могъществото е свързано на първично равнище с ръката.

– 2. Тотем вълк на някои тракийски племена:

–  Βιθυν – вълк (Битхун, Витхун, Вихтун, Витин), на тракийското племе витини (битхуни), а витините са групата на мизите (т.е. българите, б.м.) – Страбон 12.3.3. и Страбон 12.3.20. Българският царски род е Дуло, наречен  Вихтун (вълк – Bithun – th > ht – Vihtun – wolf). Самият род Дуло значи няколко неща: –

1. Светлейши (Iulius < *Dhuli-o ) т.е. господар.

2. Старши (a-dul-t-us – дър-т) т.е. пак  господар.

3. жрец. ( Тракийските царе са същовременно и жреци – ΣΕΥΣΑ ΓΗΡΗΤΟΣ – „СЪДИЯ И ЖРЕЦ“).

4. вълк – тотем, Δολον (Долон) < * Δαυλον (Давлон) с вълча шапка; фриг. καν-δαυλος – куче  вълко-дав; на руски, давление = натиск; давене т.е. душене.

5. Дуло – председател на Царския съвет. На хетски, Народно Събрание. На латински, Tulius = сенатор.

– Скитското племе будини, Βουδινοι – вълци.

– Дуло-ба – страната (ba) на вълците т.е. на гетите и даките, а не на робите (δουλοι = σκλαβηνοι – роби) и ето от къде най-вероятно се пръкнаха словените т.е. славяните. Омофонията понякога изиграва лоша  шега и в политиката и в науката. Наричаните моравци склавени са се назовали словени от слово т.е. говорещи или почитащи Божието слово.

(8.6. Συμαχια – Съюзница). 8.7. „Той си спечелил почитта в Мантинея по следната причина. Аптинус бил родом от Витинион отвъд реката Сангарий  (р. Сакария, б.м.), а витинците са по произход аркадци от Мантинея“. – Павзаний, „Описание на Елада“. Вероятно и Мантиней значи вълк (миндил).

9 Казват, че акрополът на аргосци е бил основан от Данай, за когото се твърди, че дотолкова надминал царувалите в този район преди него, че според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се зоват данайци” – Павзаний.

– Δαυλι-δα – тракийски град в Фокида. Δαυλος означава факла (δαFος), но предполагам, че значи земя на вълците. Въпросът с градове като Давли-да, Девол и Девел-т (Дебър, Добрич, Τοπυρ; τοπος – място) е много сложен, а може би и Tiflis – Tbilisi. Но най-вероятно това е от тракийската дума dava, deva ( δαυα, δευα – висок; град) – град. Формулата и dava + ili / iri – davl- /devl- / dbr- /tpr-  – „един град“.

Гетският град Даос-дава (Δαος-δαυα) e най-вероятно  град Плиска (Блатница, плесь – блато) и означава Камен-град – столицата на гетската династия, с тотем вълк. Дали Плиска или Варна е Огигес (Ογυγες) е спорно. Обикновено Δαος-δαυα се превежда като „Град на вълците“ (даки или гети) или като „Град на светлината“ т.е. Helis (`Ηλιος – слънце; или Γελα – селище – Halle (нем.)) или на богинята Фосфорос (Армо-лене – богиня на луната). Има вероятност имената на някои градове да мигрират през различните епохи и да се местят заедно с местните жители. И това зависи от различни климатични, политически и други разнообразни фактори. Името на Свещари е калка на турското Мумджи-лар (свещари), но обикновено турските топоними са калки на българските названия.

– θωος < * θοFος –  чакал ( = давещ).

Забележка: 1. διαβολος – дявол се превежда обикновено като клеветник от διαβολω – клеветя. Струва ми се, че дявол означава  вълк-грабител – „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители“ – Матей 7 : 15. На руски, давление = натиск; devil – Teufel – дявол – dvl- / dbl- / tfl- . Сравни Кан-давъл (Καν-δαυλος) и *Δαυλον (Даулон > Давлон). На шведски, varg – вълк, но на езика Wageman, wurrguru е дявол, а на немски, wuergen – давя, душа. И най-вероятно и българската дума враг може да се асоциира с дявола и с вълка. Вампирите са духове на покойници, които давят и пият кръв от сънната артерия на шията според поверието.

2. Тракийски, 1. А-боба (*ha-boba)- 01. държава-та. Маянски, куч ка-боб – държавен съвет; куч – събрание. На руски, куча – група, купчина. Ka-bob – държавен. На китайски, ba (*ban) – власт, владение, хегемон. На тракийски и български, бан – владетелска титла, Банат – владение, държава, вероятно и Панония – Παννονια.

2. блато.

Biston (< *bithon) – вълк (хапещ – biting), тотем на тракийското племе Bistones – бистони (вълци), населявали долното течение на река Струма.

– Βισαλται – бисалти – вероятно пак вълци < * bistal- .

– Дерони, derroni – ?лъвове ?; японски, tora – тигър.

– Latina lingua, bestia – звяр, френ. bete, английски, beast – звяр с голяма паст.

– егип. Bast-et – египетска богиня, с глава на котка – „звяр-ът“ – the beast. (Виж Кръстьо Мутафчиев).

– английски, to bite = beissen (нем.) – хапя. (beizen).

– абенаки пенобскот, wi-bid – зъб.

– Latina, car-penter – дърводелец.

– бълг. о-бяд < *bend- (le dejeuner) – хапка-та, хапване-то.

– бълг. пита (πητα) – хапване.

– руски, бълг. паст – голяма уста.

– бълг. паса, латин. pasco – паса т.е. хапя трева; пастир – pastor – който пасе овцете. На руски, пастух – овчар, пастир. Сравни и фамилията на Кръстьо Пастухов.

– бълг. и на други славянски езици, ПЕС – хапещ и отговаря на МИНДИЛ – хапещо куче (заядлив, „хапещ“ човек). На латински, mandi-bula е долната дъвкателната челюст (на македонски, kanadion e челюст и оттам на български куче < *kundhe – Hund (немски), на старотурски, kurt  < * kunt < *kur(n)t; на англ. to cut (*KURNT) – режа. А на тракийски, genton – мезе, отхапано, отрязано месо. Племето гети (γεται, Getae) също така има няколко различни значения обединени в матрица. 01. чеда (Kind-er) > хора; на египетски, het – тяло – body (hati, heti – хора). 1. Съюзени племена (`επτα γενεα – 7-те гетски (по-късно (славянски) племена). 2. Съюзници – готи конфедерати на Източно Римската империя. Освен това γοτθοι означава и племе, гот е в множествено число, а гет в единствено число; на литовски, guotas – стадо; на санскрит, gotra – род, семейство. 3. тотем вълк, което е едно и също с даки = вълци (*δαυκοι – δακνω < *δαυκ-ν-ω – хапя – англ. dog – хапещо > куче; тур. ? dogan – хищна граблива птица; финикийски, Dagon – змей, дракон; India, tugi (последователи на богинята Кали) – удушвачи; руски, тугой – стегнат; бълг. тъга – *tonga – стягане в гърдите; sura, ndagan – змия). На съвременен български език зет (* zentъ  < *gentъ) означава съпругът на дъщерята на тъста т.е. младоженикът се съюзява със семейството на тъста си. На гръцки γειτον (< *gento – съсед. На латински, catena  е верига т.е. нещо което свързва, а на шумерски kad (< *ka-ndh) – to tie – да завържа, to gather да събирам. На български, къделя ( < *konde- ); бълг. снадка, снаждам, надя (снаждам, свързвам) и вероятно и наденица. *Ka-ndha – да (ka – infinitiv) свържа (ndha), english, end – край т.е. свързвам двата края; hand – крайник > ръка.

Пояснение: – На египетски, khet  е йероглиф с лъвска глава. И това поставя въпроса за двойствеността за тотема на гетите ЛЪВ и ВЪЛК. В далечни времена животните са наричани с характерните си белези така, както направил Адам. Зъбато животно може да бъде вълкът, кучето, лъва, змията, акулата (kurt) и т.н., но с течение на времето някои животни си получават устойчиво име, а други придобиват други имена, например лъв (= грива, коса), на шумерски pirig – лъв, без грива като старозагорски лъв. На welsh (уелски), briger –  коса – hair, на баюнгу bula – глава – head, а на breton (бретонски), llev – коса – hair, затова бригите (βριγοι; φρυγοι), бурдуна, wargarri – коса – hair; frisura – накъдрени коси) или абантите (*aba nto – хора – people) са с кика на темето, така наречената хунска прическа, а гетите на Деке-бал (86 – 106 г.) са от династията на Дроми-хет и неговия син наричан Ави-тохол (Небесна мълния) в 117 г. сл Хр. започва вече като българската династия Дуло – Вихтун и пребивавали 515 г. в Отвъддунавска България със стрижени глави (117 + 515 г. = 632 г. (Кубрат) + 61 г. = 693 г.) – „Именикът на българските князе“. И ако българският държавен герб е ЛЪВ (levon, lion), то тогава тотема на гетити-българи  лъв превалира над вълк. А българската парична единица ЛЕВ означава СРЕБЪРНИК като косите на аргипаите (сребърните българи). Между впрочем българската парична единица ЛЕВ значи ПАРА; на фиджи, ilavo – пари – money; джома, влашки, leu; laudi – богат – rich; литовски, labas – богатство – lv- / lb- .

– тракийското племе, беси, βησσοι (*βηστοι – besti) – вълци. За бесите св. Никита Ремисиански (22 юни), който превел Библията на lingua bessorum казва, че били звероподобни, явно и той е знаел, че названието на племето значи вълци, зверове. Βησσοι-γοτθοι са СЕВЕРНИТЕ ОТВЪДДУНАВСКИ  БЪЛГАРИ, чието жизнено пространство (ойкумен) някога е било в Родопите, а после са се прехвърлили зад река Дунав, според Дион Касий. Днешните каталунци са някогашните беси-готи или visi-goti (НЕПРАВИЛНО наричани west-goti – западни готи, а остро-готите – ost-goti, т.е. източни готи)   и както казва бившия държавен секретар Игълбъргър: – „България е най-пазената тайна“. Правилото е: – „Всички българи са траки, но не всички траки останаха българи“, т.е. те се вляха в други народности. Йонийците са смес от пеласги и συες (< *s-ug-es – етиопски данайци; С-ОЙ – род = og) – етиопските данайци, акостирали в 1510 г. пр. Хр. в град Аргос (скалист, rock –  скала) и асимилирали пеласгите и от тази амалгама произлезли тогавашните елини.

– паста (френ. pates; итал. pasta, antipasto) – „хапване“.

– тракийски, бачо (*batho – хапещ – biting) – вълк, а не батко (батьо) = Вълчан, Въльо, Вълчо, Вълко. Сравни, бачо Киро, бачо Илия.

– tohar B, vetan – воин-вълк. Опричниците на руския цар Иван 4-ти Грозни носят на седлата си кучешки глави т.е. войни-вълци.

– хетски (hitit), vatna – воин-вълк.

– Бълг. д., витек, на руски, витяз  означава вълк, юначен като вълк.

– Германският бог Votan (Vooden) има две значения, основното е „Господар“ и допълнителното „вълк“. Вотан имал два вълка – Friki (вълк) и Geri (вълк – wild (wolf)). Сравни тракийското племе ди-гери. На пеласгийски, `αγρα (θηρα – по-теря) – лов с кучета (по-теря (гонка, гонитба) с копои (< *kompo; Kimba – хапя < *hamp- ; хам-хум – хапване ) – κυνηγι. И тъй, тракийското племе агриани, днешните българи ахряни вероятно означава ловци с кучета, вероятно и вълци като бесите, но и диваци т.е. варвари (аккадски, barbaru – вълк = шумерски, ur-bara – wolf в старотурския, böri (bara) – вълк. Животните в полето (αγρος  – ager – кър) и в горите са ДИВИ (*divk- , див, дикий (рус.)), за разлика от домашните животни. Сравни, дивак и дивеч – dvk- . Ето защо древните елини наричали траките варвари (βαρβαροι), защото знаели, че един от тотемите на траките са вълци.

–  ur-bara – вълк; на аккадски barbaru -варвари значи вълци грабители).

– Внимание !, на бълг. наречие ΤΕΡΑМ значи ГОНЯ, да натиря = да изгоня, и на тракийски е θηρα = по-теря. Има различни ловни кучета – териер ( = гонче), басет (сравни, Bast-et, bestia, bistones, bithyni; пес). ( Забележка – А ловното куче БАРАК се родее с англ. to bark – лая; на бълг. пръх-т-я; немски, s-prechen –  говоря; francais, blague –  шега; на български, блажни приказки; english, blog –  бърборя, blogger – бърборко; бълг. наречие, плякам – бръщолевя, търталясвам, а също така и глагола съвокуплявам се, заради звуците от вагината при сношението; bolg – говорещ т.е. човек; бълг. по-плак, плача – weinen).

– Трифон = вълк от τ-ρεφω < * τα ρεμφω – храня (да ръфам); Τροφωνιος (Трофоний) = Faunus < *Thaunos –  вълк – lupus. `Ρομφαια – дълъг извит тракийски нож.

Трофоний се явява пред месенеца Аристомен под формата на змия.

– трак. Цоло (Цола ( = вълчица) Драгойчева) – куче или вълк, на маянски, цулу (< *kulu) – куче; гръцки, σ-κυλος – куче – dog.

– тричане на кучета – тракийски обичай изпълнявана на Тодорова неделя за предпазване на кучетата от бяс. На мапуче, trehua – куче; тракийски, Тричко – куче или вълк. /

– Алко, Лако (Вронко) – влашко циганско име. Вероятно вълк, сравни на кечуа – alko – куче (λυκος), а на малгашки, alike – куче. А на чоктау, ofi –  куче (dog), докато на гръцки, οφις – змия (snake); Api – Върховната скитска богиня.

Пояснение: – Θηραμα – плячка; дивеч. Страно е, че на македонски δραμις  е хляб, а тарама е разбит хайвер. Това поражда много въпроси и затруднява отговора. Твърде възможно е да става прехвърляне на значенията с течение на времето.

– бълг. Витан – воин-вълк, сравни Βιθυν – Βιθυνος (λυκος), αδελφος του Δολογκου – брат на Долонк (λυκος – вълк), ?Видю, Виден = Въльо, Вълчо, Вълчан войвода. Нимфата Траке ( = тракийката) родила Долонк (вълк) от Кронос, майка на Βιθυν от Зевс (Ζευς), а от О-бриарий – Трер (вероятно пак вълк, тъй като има кучешка порода териер), Долонк (вълк) – най-древното тракийско племе, защото е от Кронос, още преди Зевс да се възкачи на Олимп, Βιθυν (вълк) – Βιθυνοι – тотем вълк на тракийското племе меди – μαιδοι (Μαιδης или Μαιδος (< *Μανδης) – вероятно вълк; сравни бълг. миндил – хапещо куче; латински, mandi-bula – долната дъвкателна челюст. Явно е, че и медите и витините са едно   племе – медо-витини и тотема е вълк. Тракийските племена са с атлантска и тракийска кръв и затова Омир нарича пеласгите БОЖЕСТВЕНИ, т.е. имат кръвта и на Кронос и на сина му Зевс Пеласгийски. Освен това антарктите в лицето на Уран са генните инженери на бялата раса (вторите Адам и Ева), а траките спадат към бялата раса – АРИЙЦИТЕ и всъщност ние българите сме истинските арийци и поради една от многото причини, Адолф Хитлер е настоявал и заповядал да бъдем съюзници през Втората Световна война.

– Тракийското племе, кебрени – вълци, но  Кебрен е и речен бог, покровител на река Ска-мандър. На езикът ам-харик kebero (< * kembero) е вълк и това навежда на мисълта, че кимерите (κιμμεριοι < *κιμβεριοι; на асирийски, Gimir; и на библейски еврейски, Gomer ( < * Gomber; kobra (< *kombra)- хапеща със змийските си зъби ( < * zomb- < *gombh- , γομφος – кол ); kimba –  лъв – lion; на шумерски, gam (< * gambh – кама, сравни зъб – * zombh- < *gombh- ), а на български, гебри) са вълци т.е.  означава, че тотема на траките т.е. българите е вълк (индже – куче, вълк и ЛЪВ (рис)). Сравни и нашумялата фамилия Гебрев. Следователно Теофан Изповедник е прав, когато отъждествява кутри-гурите и ути-гурите с кимерите. Ути-гури – вълци-хора, вълчо племе. На олкола, ud – dog – (H)u(n)d; hunt – лов с кучета. Kimba или Simba (на суахили) на някои от африканските езици означават лъв. Освен това титлата Кубер (< *Kumber) и Кубр-ат означават две неща едновременно (2 в 1) – Управител на държавата (κυβερναω, guberna-tor) и вълк (Дуло – Вихтун).

–  български, кутре – кученце, щенок и кутри-гури – вълчо племе, вълци-хора. Курт (турски, сив вълк; на пруски, Curtis – но и духовник), кутре, хрътка  означава зъбат т.е. вълк, куче. На български КЪРТЯ – to mole – рус. ломя (< *lombh- / rombh- ).

– komanche, tseena – вълк –  wolf (турски, diş = dens – зъб), (сравни, Цена, Ценка, Цено, Цанко  Цонко, Цоко, Цока, Чанков, Чоко, Чоки (или змия, но няма сигурност – зъбата – може да бъде вълчица или змия – нахаш (евр.), naga (сскр.); бълг. нож), Ал-Цеко (Алциок), Цаца (вълчица) Чонко, Чанко, Ченко, Ченчев, чене – glibness). На немски, Zahn, Zaehne – зъб, зъби. Племето цакони (Zahn < zahn /  zanh < * thanth – tooth) вероятно също значи вълци. На езика на бесите (lingua bessorum) Шинка е вълчица. На еврейски, шин – зъб (dens).

– Тоцев = ? Вълчев, Вълчанов, Вълев, Вълков. Сравни, Δακοι от δακνω ( < *δαυκνω – хапя), на български, дъвка, дъвча, а на английски, dog – куче. Имена като Тако(в), Тачо, Ташо вероятно също значат вълк, Дешка – вълчица ?

– Ногай хан – Вълк, а не от нога – крак, както вещаят повърхностни етимолози.

– Тракийски, Курт (60 години държа (управлява)Родът му Дуло, а годината му шегор вечем) – вълк, сравни на пруски, Curtis – хрътка (борзая, рус.), а на български, кутре – кученце – retroflex – rt- / tr-, rd- /dr- . Голяма част от скитската лексика е заметена от разни племена и включена в техния речников фонд и после ни ги представят като заемки.

– Тотем змия – σιντιοι – синтии = змии; αψινθοι –  змии (*aba sinthii) и sindi (σινδοι). Трябва да поясня, че и за вълкът и за змията е характерно зъбът. Критската богиня със сукман и с голи гърди държи в ръцете си змии. Олимпиада, съпругата на Филип Македонски е била посветена на остров Лемнос (Λημνος). Съгласно Псевдо-Калистен, Филип заварва Олимпиада в леглото с питон. Скитскиата богина Апи (Върховната (*Hapi), водна змия – хапя, вместо крака има змии (οφις – змия).

Ави-тохол – ? Небесна мълния – ?. – вероятно епитет на Κρονος (κεραυνος > Κ(ε)ρο(αυ>ο)νος – светкавица, мълния). И Tohar  вероятно значи ИЗТОК, изгревът на слънцето. Готът Токоло – „мълния“.

– „Океан се оженва за Памфолига и за Партенопа и от Партенопа добива Европа и Траке, а от Памфолига Азия и Либия (Северна Африка, б.м.), от които сушите получават своите имена“ – Андрос от Лампсак. Европа означава ЗЕМЯ като остров Aruba, а Тракия означава СКАЛИСТО КРАЙБРЕЖИЕ гледано от островите Тасос, Самотраки и Лемнос. Азия е от  хетското Ашшува – изток – Anatolia – Анадола, а  не от Асия, жената на титана Япет и майка на Прометей, Епиметей, Менетей и Атлас, Хезиод в „Теогония“ я нарича Климена (милостива). – Izra-el – скалиста земя, francais, ile – остров; Ezra – върховен (жрец), испански, sierra – планински върхове, планина; тракийски, Сърнена гора; сърна – връх на рогата ( cornua – horn).

– Блегур – мълния, fulgur – светкавица, мълния. Блегур е епитет на Зевс и на Арес. Твърде вероятно е Блегур като прозвище на Зевс да означава Светлейши, титла на Бог или на господар. Колкото до етнонима болги, българи, трябва да отбележа, че болг означава светлокос, светла т.е. руса, кестенява, рижа къдрица, лимба, кика, а не СИЯЕН. И много вероятно е и БУЛКА да значи фризура, прическа на кок, а не от було, въпреки, че булките са си слагали було на лицето, именно заради близостта на думите. Впрочем етнонимът българин е натоварен с няколко различни значения – bilga – израстък > потомък; говорещ т.е. човек; планинец; свободен човек (frank, free – < * phrenge), СВЕТЛОКОС, със стригана коса и плитка (кика) на темето, както абантите (aba nto = човеци, ду`ши). Племената абии и анти са от абанти – αβιοι < *αβα ντο и αντοι < * αβ-αντοι; Africa – bantu. В Библията племето на фeрезейците са нашето тракийско племе фригийци. В Палестина (Скалиста, но и Ta-ra-ki-wi-ja (Thracia) също значи Скалиста – rocky)   са живеели скити (град Скитопол, Гадара (свинарник) – гадаринци свине-ядци, свинепаси – χοιρο-βοσκοι, χοιρο-τροφοι), гети, ферезийци.

– Νευροι – неври ( < * νευεροι) – „Гърците и скитите, които живеят в Скития твърдят, че веднъж годишно всеки член на племето НЕ-ВРИ става вълк (ur-bara) за няколко дни, а после възвръща първоначалния си облик.“ – Херодот. Това може би е било инициация, защото членовете на тракийското племе неври навличали вълчи кожи на своите свещени годишни празненства. На някои от скитските езици бьори (bara) значи вълк и думата я има и в турския език. В България има няколко града с името Невро-коп. Твърде вероятно е кимери (гебри), кутригури и утигури (олкола, ud – куче), даки и неври да са едни и същи племена, с един тотем на различни тракийски диалекти.

Предполагам, без да съм много сигурен, че и гети и хуни означават вълци. На китайски, hu (*hun) – тигър. На санскрит шуни – кучка. Tlingit – ketl – dog; ital. gato – котка. На шумерски, pirig – планински лъв, без грива като старозагорския лъв. В Именикът на българските князе пише, че българите отвъд Дунава били 515 г. (117 + 515 = 632 г.) със стрижени коси. Въпросът е, че етнонима brigi – φρυγοι поразително прилича на шумерската дума за лъв – pirig, а знаем, че българския герб е ЛЪВ. На една уникална  българска монета от едната страна е изобразена лъвска глава, а от другата страна – слънце. Bulgari – кика, плитка светлокоса.

– На китайски hu(*n) – тигър. Хуни означават тотем вълци и магьосници, но и стрелци с лъкове – σκουθοι (на китайски, цзинь хун – златна дъга; на английски, to shoot (< *skuth) – schiessen – стрелям). На хавайски, ka-huna – магьосник, а на еврейски, ko-hen – свещеник, но по-старото значение е магьосник, жрец.

– Персей Скита – Περσευς `ο Σκυθος – ? Барс (Борис, Παρις) Стрелецът (с лък). Сравни цар Персиан и последния македонски цар Персей, уморен чрез безсъние.

GETICA (гетски, т.е. тракийски), Gebeleizis – бог на мълниите и бурите при даките – Gebeleizis – Върховен, сравни, сскр. gavala – рог (биволски); macedonian, kebale – глава – head. Γαβαλα` – `η κεφαλη`, Hesychius A. 409 p. . Gavial – индийски крокодил, на мъжкарите имат издутина на муцуната. На руски, голова – глава – gr. κεφαλος, glv- / gvl- / gbl- / kbl- / kphl- kmpl – / kpl-  – ку(м)пол); cappela – капела. На санскрит, kapaala – глава, череп, чело. А на фригийски ( phrygian), Κυβελα (*Kumbela) –  Върховна (Superna, Supreme, `Η `Υψιστη); camera.

( NB – δακοι – вълци, тотем на отвъддунавските гети, но и на много гети – Дако, Деко, Дико, Доко, (? Αμα-δοκος – ? Небесен вълк или един вълк или …? – вълкът вие срещу месечината в небето; japan, ama – небе – sky, heaven или пък „Цар по кръвна линия“) Дако, Деко, Дико, Таков, Деке-бал (вълк на военната дружина (глутницата); на синхала, bala – dog), сравни на гръцки δακνω – хапя < *δαυκνω, english, dog – куче (куса-ти) and dakel (Dachs, Teckel, сравни Света Текла), дъвча, дъвка; давя = душа; turk, diş (<*denth) – зъб; фригийски, Καν-δαυλος – куче (canis) вълкодав; δαFος – lupus – вълк; macedonian, kanadion – челюст (чене); Дафо = Вълчо; Δαφνης (*ΔαFνης) – Вълчо,  Δαφνη – лавър (λαυρος ? < Λαβρις), дафинов (вълчи) лист; Дафо, Дафина, Дафинка; Thracian and bulgarian,  Δολον < *Δαυλον – вълк-ът, the wolf; Доуло – Дуло ( < *Δουλο < *Δαυλο(ν)) – едно от значението на гетската династия (българския владетелски род) – тотем вълк (Асен – благороден вълк – Adel-wolf = Adolf, Dolf; Изначален (`Απ-αρχη), Дух (Πνευμα, Spırıtus), защото е ВЕЧЕН – Aeternus) на рода Вихтун (Βιθυνος (Bithun) (λυκος), αδελφος του Δολογκου (λυκος – вълк) – брат на Долонк, ? Видю, Виден = Въльо, Вълчо, Вълчан войвода. (Βιθυνοι – тотем вълк на тракийското племе меди – μαιδοι (Μαιδης (< *Μανδης) – вероятно вълк; сравни бълг. миндил – хапещо куче; mandi-bula – долната челюст), което племе е Spar-tak = „цар на държавата“, „защитник-цар“; Sparta, Sparda (Lydia), Sepharad (Hispania), Parthia, patria (отечество) – охранявана територия т.е. държава.

Същото значи и *А-спар-рух – „Цар (защитник) на държавата“ – to spare – да пощадя; sparing – щадящ).

– Αηδων – `η Αθηνη, παρα Παμφιλιοι. (`Ησυχιος Α.). Когато Платон говори, че атиняните победили атлантите на остров Малта, трябва да се има предвид, че тези атиняни са тракийското (скитското) племе едони (ΕΔΟΝΟΙ (< *αηδωνοι) – ονομα εθνους) – жители на град Атина или поклоници на богинята Атина (Върховната); родени – изтекли с околоплодните води при раждането си. Μακ-εδονοι – синове на племето; Μακεδονια – равнина, поле (mag), χθων – земя; мегдан.

– Винех – победител – to win – печеля.

– Дилом твирем – година на „Огнения пламък“ – ?

– Телиас (Τελιας < * Terez) – ясновидец от Елида. Телец – ясновидец и няма никакви телета. Терез, Керез(иев) (Τηρες) – ясновидец; киризя – виждам. Талес (Θαλες) – ясновидец (жрец); Тирезий е ясновидеца на Одисей; на санскрит, д-арш – гледам, виждам. Тальо, Талев. ? Ταλος. Τρασι-βουλος < *Τηρας-ισβουλ-ος (σιβυλα – ясновидка) – на тракийски Шибил – ясновидец и Избул – ясновидец, титла като вицекрал.

– Тракийски, Димана – кобила, Дамян – кон и Божан, Димна самовила – кобилата на фригийската богиня Κυβελα (Върховна), които предизвикват кошмари – nightmeres, а също и четвъртия, СИВИЯ конник от Ада; етруски, tamna – кон; вардаман, di-mana – кон; юлпариджа, timana – кон. Damien – Деймиън – другото име на Антихриста. Калиман – кон (waraman), Шиш-ман – ? кон (на шумерски, sisi – кон) – гуринджи, Ti-mana – кон; македонски, Темениди ? или Върховни; german, Timo – Pferd – кон; гръцки, τυμος – дух; apachee, Nil-shi – коня „Вятър“.

– Египетски, hefau – змия; ефа – пясъчна змия; скитски, Api < *Hapi – Върховната богиня – змия – храмът на Скитската богиня  Апи  в скитската могила в Свещари; gbari, ewa – snake – змия; Eva – змия ?, на олкола, ewa – уста, но и дупка т.е. жена.

– Каурна, yura – митична змия; египетски, oraeus – кобра; Γεοργιος < * Γουργι – змей, Св. Георги убива змея; гюрза – отровна змия; Юр-лунг-ур – змей (метеорит); γεργιτοι – змии; Юри – змей.

– `Ρως – Русь – Россия – Русия – владение, царство. (освен това ча-руса значи блато, а Русия и блатиста) Latina, rex – цар (защитник). Тракийски, Ρησος – цар; санскрит, ракша – пазене, защитаване. Старобългарски, Раксин – вратар.

– Аккадски, kanaashu – подчинявам; кънензь – господар; германски, Konung – Koenig – king; κανας υβηγι – старши (vecchio – стар, eveque – епископ, вехт, век = столетие; Fετος – година) княз.

– Асирийски, turtanu – главнокомандващ. Тортуна пиле жупан – главнокомандващ велик жупан.

– японски, shimeru – затварям, заключвам; японски, shimaru – затворен; аккадски, Шумер, Sumer – затворено т.е. държава; semetik, Samaria; Самара  – затворен > крепост; тракийски, Ισμαρα – защитен (град), а не град на морето, въпреки, че се намира на морето. Вероятно и Σμυρνα, Смирна, но не изключено да е 2 в 1 – защитен град на морето; България, село Сумер.

– Tohar B, sher – ловувам; tohar B, sherwi – ловец; latina, servus – роб ( = заловен), а не наблюдател – ob-serva-tor т.е. пазач на къщата; латвийски, kert – хващам; бълг. грабя – to grab.

– Египетски, imane – скрит; бълг. имане – скрито съкровища, иманяр – малджия.

17.08.2021 г.