В същото време пак днес в местен храм в град Лом отец Нестор отслужи заупокойна литургия в памет на Смоленски епископ Нестор, а в Лопушанския манастир – панихида. Припомняме, че Негово Преосвещенство е погребан в Лопушанската обител Св. Йоан Предтеча“.

Негово Преосвещенство Смоленски епископ Нестор (със светско име Никола Стефанов Кръстев) е роден на 29 май 1925 г. в гара Костенец (днес град Костенец), Софийско.

Произхожда от благочестиво и родолюбиво семейство. Баща му Стефан завършва търговска гимназия и става чиновник, а майка му Райна е домакиня. Никола не запомнил баща си, който починал, когато той е бил едва на годинка. Майка му останала вдовица с три невръстни деца и започнала работа в кибритената фабрика в Костенец. Тежко заболява и умира през 1932 година.

Трите кръгли сирачета ги отглеждат роднини и близки. Горчиво било тяхното детство и юношество.

Никола е отгледан при дядо си Кръстю в Долна баня. Завършва основното си образование тук с отличие.

През 1940 г. 15-годишният Никола постъпва ученик в Софийската духовна семинария като стипендиант на тогавашния Софийски митрополит Стефан, по-късно Български екзарх.

Завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” и Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира в Московската духовна академия.

През 1946 г. приема монашеско пострижение в Рилския манастир под името Нестор и посвещава след това целия си живот на служение на Българската православна църква.

Поверено му е да изпълнява различни служения в нея: преподавател в Софийската семинария; научен сътрудник в Централния исторически и архивен институт при Светия Синод; предстоятел на храм-паметник „Рождество Христово” в Шипка, на Българското църковно подворие при Московската патриаршия; игумен – последователно на Рилския, Бачковския и Троянския манастир; после викарий на Доростоло-Червенския митрополит, а по-късно – на Ловчанския митрополит.

След загубата на зрението си, през 2001 г., епископ Нестор се оттегля на покой в Лопушанския манастир, Видинска епархия.

Той бележи светла диря на бележит духовник, уважаван книжовник, поет, автор на много статии и научни публикации в църковния и светския печат. Автор е на 477 научни публикации на български, руски и немски език. Изявява се и като талантлив поет. Публикува свои произведения в различни вестници и списания, негови са стихосбирките „Пришепнати слова“ (1944 г.) и „Съдба и поезия“ (1997 г.).

Документалните материали, свързани с живота и дейността на епископ Нестор Смоленски са предадени в Държавен архив – Русе. Обособени са общо 200 архивни единици.

Дарение на 990 тома от личната библиотека на епископ Нестор има за Богословския факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Сред документите от служебната и обществената му дейност се съхраняват литургии, слова, проповеди, молебени, приветствия и други, писани и изнасяни от епископ Нестор на негови служби в български и руски църкви, както и негови международни изяви на юбилейни чествания.

Безспорно най-голям интерес представляват документите на епископ Нестор по църковния разкол. Тук са статиите му в различни вестници и списания по църковния разкол, неговите дневници от 1992 г. и от 2000 – 2001 г., както и огромният му труд „Летопис на църковния разкол“, включващ събитията от 1992 до 1999 година.

Епископ Нестор е носител на редица български и чуждестранни църковни ордени и отличия. Той е вторият българин, след българския екзарх Антим, носител на високото звание „магистър по богословие“ на Московската духовна академията.

През 2000 г. Общинският съвет на Долна баня удостои епископ Нестор със званието „почетен гражданин” във връзка с неговата 75-годишнина и за особени заслуги по възкресяване на историческото и културното минало на неговия роден край и селищата от Костенско-Долнобанското корито.

След загубата на зрението си през 2001 г. епископ Нестор се оттегля на покой в Лопушанския манастир, Видинска епархия.

Смъртта го посети в последната му земна обител – Лопушанския манастир. Отдавна затруднен в своето придвижване поради загуба на телесното си зрение, той, опирайки се на очите и ръцете на вярната помощница Елена, съсредоточи себе си в просветляване на умосъзерцателното виждане.

И въпреки напредналата си възраст, епископ Нестор с неотслабващ плам следеше и участваше в живота на Българската православна църква, неуморно служейки и проповядвайки словото Божие, без да оставя научните си търсения и книжовната си дейност. Бе доайенът по старшинство сред епископите на Българската православна църква.

На 14 март 2013 г. Смоленски епископ Нестор почина на 87 години. Погребението му бе извършено в двора на Лопушанския манастир от Видински митрополит Дометиан в съслужение с Величкия епископ Сионий и клирици от Видинска, Софийска, Русенска и Ловчанска епархия.