Успехът на 55-годишния творец има своето обяснение и то е в едно малко известно интервю, дадено през 2001 г. в Ловеч в местния Клуб на дейците на културата. Имал честта да се раздума с носителя на литературния „Оскар“ тогава е Милен НАНКОВ. Ето и пълния текст на интервюто:Нормално е да му е трудно на българския писател днес. Доста неща се промениха в България след 1989 година. Отмина времето, когато той живееше като птичка Божия и твърдеше, че някой му диктува текстовете, които са толкова съвършени, че отказваше да се връща към тях или да чете чужда литература. Сега обаче е друго. Трябва ти яко бачкане, за да бъдеш четен и интересен в началото на ХХІ век.
– Наскоро във вестник „Дневен Труд“ Евстати Бурнаски заяви, че в момента в София десетки писатели се прехранват като нощни писачи?
– Да, така е, но аз пък ще кажа на Бурнаски, че днес десетки много талантливи млади поети се прехранват по подобен начин. Те работят като сценични работници, охранители. Самият аз се трудя на четири места. И това не е пречка да се твори. Писателят не бива да иска по-специални преференции. Нека да седне и да напише книгата, която ще му събере купувачи.
– Грешките, които допуска българският интелектуалец в началото на третото хилядолетие?
– Те са три най-вече. Първата е, че той не се опитва да заинтересува своята аудитория. Второто е, че не пази достойнството си. Вярно е, че живеем в тежки условия. Но, писателят трябва да има хъс да покаже на държавата и на читателите, че е важен за тях. И да не се срами да работи – било като университетски преподавател, журналист или редактор. Важното е да е в свои води…
– По какво милее писателското ни воинство отпреди 1989 година?
– Мисля, че то страда истински за кафеджийската си героика, ако съм схванал намека ви. Да, тя му липсва. Днес няма табута, отсъстват цензури… И българският писател се чувства неуютно. Защото няма какво да прави с онзи езоповски език, който ползваше отлично до началото на 90-те години на миналия век.
– Политическата сатира ли се продава най-добре сега?
– Ще ви отговаря така – търгува се най-вече чалгата в различните й разновидности. Но, вече й се вижда краят…
– Кой с кого кокетничи днес, властта с интелектуалците или обратното?
– Въпросът ви предполага повече от един отговор. Няма спор, че властта може да си създаде доста проблеми, ако си каже: „Те не ми трябват и аз няма да им обръщам внимание!“ Напоследък сме свидетели как властта не загърбва интелектуалците. Проблемът е обаче, тя с какви мотиви го прави, дали е загрижена искрено за тяхното място в политическата ни история или просто кокетничи с тях преди изборите.
– Иван Костов като прототип на какъв герой го виждате?
– Хм… Харесвам премиера. Може би защото и двамата сме зодия Козирог… Казано обаче по-сериозно, Костов ми допада с начина, по който отстоява позициите си. Благодарение на тази черта паднаха визите и… не падна правителството. /Смее се./ Това говори, че човек със силна воля и характер, тоест, Костов би бил идеален прототип на един герой с целеустремен характер, който обаче ще е съпътстван с неизбежните грешки, присъщи на такива типажи – да допуска деликатните неща, нюансите в една ситуация. Подобни герои отстояват своята кауза твърдо и непреклонно, но това е и тяхната слабост.
– Какво е „голям компот“ в България сега?
– Това за компота е една моя метафора за неслучилите се неща в тази държава… В момента у нас стягаме предизборния компот. Берем круши, мием стари буркани, събираме съчки… Изобщо, голямо правене на компоти ни чака, но и на… комплоти.
