Общо около 15 млади жени и девойки от Варна участват доброволно в почистването на Девическия манастир „Свети 40 мъченици“ в лясковското с. Мерданя.
Девиците доброволки от морския мегаполис разтребват от нападала дървесина и отпадъчни строителни материали околовръст черквата на обителта, която в момента се ремонтира. Част от тях нощуват в манастира, а други – в жилища на местни селяни. Доброволките са пристигнали на помощ на четирите монахини в обителта по собствена воля. 
За това свидетелстват богомолци от Ловеч. Информацията бе потвърдена от игуменката на обителта сестра Серафима. „За съжаление, за храмовия ни празник на 9 март ремонтът на храма не ще бъде завършен, но всеки мирянин е добре дошъл“, добави тя.
Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“ датира от 13 в. и според легендата е издигнат на мястото, където търновският патриарх Йоанкий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница, станала в деня на празника на св. 40 мъченици. При покоряването на Търновското царство от османците манастирът е разрушен и имотите му минали в ръцете на турските бейове.
В средата на 19 в. богатият еленчанин Хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите имоти на Мерданския манастир. Със собствени средства той построява през 1853 г. църквата и жилищните сгради и става игумен на възкръсналия манастир. Игуменът открил и вечерно килийно училище в манастира, което се посещавало от жители както на Мерданя, така и на околните села. По време на борбите за национално освобождение Кесарий Хорозов участвува във Велчовата завера, а по-късно е сподвижник на Васил Левски. След смъртта на Кесарий през 1893 г. монасите напуснали Мерданския манастир и той запустял. 
Малко по-късно манастирът е възобновен като девически, какъвто остава до ден днешен.
Днес Мерданският девически манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. 40 мъченици“ е издигната през 1853 г. и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда, с притвор и купол върху висок барабан. Първоначално не е била изографисвана, но след реставрацията и през 1982-1984 г. е изрисувана със стенописи. В храма се пазят някои икони от 19 в., рисувани предимно от представители на Тревненската школа, между които и творби на зограф Ценю Симеонов.
Слава на Бога!