Йеромонах от Троянско изцерява Апостола и царица Елеонора

Йеромонах Неофит Калчев Златоуст или Дядо Даскал, както са го зовяли людете от Царева ливада, лекува Васил Левски и българската царица Елеонора /1860-1917/. Лечителят в расо е баща на народната ни медицина. Това твърдят изследователи на живота му.

Годината е 1868. Левски е с Втората българска легия в Белград. В някогашния български град той бива опериран от „гнойно образувание в стомаха. Раната от операцията обаче не зараства. Тогава идват отец Неофит Калчев и отец Матей Преображенски“, свидетелства Борислав Радославов – съавтор на „Лечителят на Левски. Невероятната история на отец Неофит Калчев“.

Двамата духовници забъркват билков мехлем и го изпробват първо върху себе си. „За да видят действието му преди да го приложат на Апостола.“ И до днес тази рецепта е тайна. Отец Неофит настоява Левски да приема и настойка от билки, сушени по негов почин.

Лечението явно е с добър край, тъй като Дякона пише до отец Неофит: „Хвала на Бога и на двама ви с Миткалото, най-после се отървах от тази поразия“.

А йеромонах Неофит става известен като Лечителя на Левски.

42 години по-късно името на отеца се прославя и в Царство България. През 1910 г. царица Елеонора Българска се разболява тревожно. Вика се първо бъдещият професор д-р Епингер, присъствал по-късно при смъртта на цар Борис III. Лечението на немския медик обаче не помага. Прави се консилиум от двама други професори от Германия. Резултатите от него също са обезсърчителни. Цар Фердинанд І Български е повече от отчаян. Негово Величество е напът да изгуби и втората си съпруга, след смъртта на майката на четирите му деца Мария-Луиза Бурбон-Пармска през 1899 г.

В този драматичен момент царят е посъветван от своя довереник и учител по български език Добри Ганчев да се потърси помощ от българската народна медицина и лично от йеромонаха от Преображенската обител Неофит Калчев, когото монархът бил наградил вече за книгата му „Народен домашен лекар“.

Фердинанд дава съгласие и черноризецът лечител пристига в София. Пожелава да научи каква диагноза са поставили германските професори. Дворцовият лекар му я свежда с думи прости и още след първите 2-3 изречения йеромонахът заявява, че има голяма грешка. Моли веднага куриер да му донесе от Преображенския манастир всички налични билки, като всяка една от тях да бъде поставена в отделен книжен плик. Само след месец лечение царицата става от леглото и проседява на стол няколко минути, нещо което не й е било по силите преди намесата на Неофит Калчев.

Всички се радват, ала не и расоносецът лечител. Той измолва превоз, връща се в светата обител и по рецепти на отец Хрисант и отец Матей. съставя тройна комбинация от руски, български и гръцки билки. И последва ново лечение на царицата. През април 1911 г. тя вече е напълно здрава. И дава прощална аудиенция на отец Калчев. На нея присъства и Негово Величество. В разговора билкарят в расо посъветва Елеонора да диша чист планински въздух, да яде млечни продукти и да не се натоварва много физически.

Фердинанд се усъмнява, че тези препоръки ще се спазват. И познава. Царицата взема участие като милосърдна сестра във войните за обединение на отечеството. На фронта тя отново се разболява и след четири неуспешни операции в България и чужбина умира на 12 септември 1917 г.

Ден след ауденцията си при царицата отецът е в кабинета на царя. По покана на Фердинанд. На тази среща Негово Величество го награждава в знак на благодарност, че е спасил живота на жена му, с голям масивен златен кръст с 14 сапфира. Неофит Калчев благодари, но се интересува дали може да го продаде и с парите от него да се изгради западното крило на Преображенския манастир. Царят, както отбелязва Добри Ганчев, е видимо разгневен. Той пояснява, че стойността на кръста е между 60 и 100 000 френски златни франка, с които могат да се построят три манастира. Черноризецът обаче повтаря молбата си. Впечатлен от упорството му царят отсъжда, че само ако той умре или бъде изгонен, лечителят може да прави с кръста каквото сам счете за добре. Ако Неофит Калчев обаче легне на смъртен одър, то той трябва да предаде продаръка си на игумена, той пък да го даде на митрополита, а владиката – на патриарха, който да го ползва по своя воля. Преди тръгване двамата се снимат за спомен.

Историята с кръста има своето продължение. Както се знае, Фердинанд абдикира и на 30 октомври 1918 г. напуска България веднъж завинаги. И йеромонахът обявява кръста за продан. Явяват се двама габровлии, те заявяват, че ще платят 60 000 златни лева, но на две части, тъй като цялата сума не им е по джоба. Дядо Неофит не се усъмнява в думите им, дава им кръста, онези му плащат половината от парите и повече не се появяват. От този кръст тандемът мошеници не прокопсват, но това е друг разказ. Важното е, че с 30-те хиляди лева западното крило на обителта бива построена.

В своята Автобиография /Живот/ Неофит Калчев разкрива, че е роден от православните балканджии Теодора и Калчо в троянското с. Орешак на 12 май 1848 г. До средното си образование учи в народното Троянско градско училище, 20-годишен вече е професионален терзия, после две години живее в Дряновския манастир, а в следващите 6 лета – в обителта „Свето Преображение“ над Велико Търново. Там изучава църковно песнопение, бива близък с отец Зотик, запознава се и с Матей Преображенски.

„25 години бях държавен народен учител и проповедник, църковен певец. Занимавах се и с народна медицина“, признава Неофит Калчев и вмята още: „Преди и след като се освободихме от турците, до 1920 година съм прекарал труден, измъчен, страдалчески живот от разни гонители мъчители – от турци, гърци, българи и македонци.“ И изброява общо 20 гонения в битието си, последното от тях е през 1921 г. и то е от медик от Г. Оряховица, който го обявява дори за погинал от насилствена смърт. Въпреки мъчителите и хулителите си, написва „Народен домашен лекар – общодостъпна книга за човешките болести и тяхното лекуване“.

Неофит Калчев Златоуст или дядо Даскал издъхва в Преображенския манастир на 22 март 1928 г. Погребват го в гробището на обителта. Подир него остават хиляди спасени живота.