Милен Милушев: Софийският университет е мъртъв! Да живее Соросоидният университет в София!

Софийският университет е мъртъв! Да живее Соросоидният университет в София! Това стана с показаното уволнение на проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ по донос от Студентско об-во за равенство.

Екзекуцията на водещия курса „Социална работа с етногрупи“ е заради вменена реч на омраза. Професорът провокирал дискусии на теми като има ли масова престъпност и агресия сред циганската общност и защо? Ликвидираха го без предупреждения, мъмрения и прочие. За назидание на Истината.

Посланието е – който се осмели да мисли за Истината, това го чака.

Окупация на националния Ум.

Сега ще ви кажа какво беше в СУ по времето на късния соц.

Постъпих в Софийския университет през 1987 г., веднага след казармата. Комунизъм. Там беше проф. Розалия Ликова, която още тогава се жалваше, че тоталитаризъм я репресирал-не й говорели колегите?!

Там беше днешният гуру на соросоидите и член на „Да, България“ проф. Александър Кьосев. Беше ми асистент по българска литература. От него запомних създаването на вторичната държавност-държавата на националния дух. Същия дух, който днес той закопава с лопата, подарена му от „Америка за България“ Тогава, в мрачния комунизъм, в една аудитория в Журналистически факултет, вместо да води упражнение, ни обясняваше как саботира комунистическото ръководство на университета. Ръкопляскахме му. Въпреки ДС, въпреки БКП, армията, милицията, никой не го уволни. Никой не го преследва.

Преподаваше ми и Миглена Николичина, по западноевропейска литература.  Тази сама днес е джендър флагмана на всичко що е То. Тогава, в тъмното комунистическо минало, в разрез с комунистическата идеология, с класово-партийния подход, тя открито и натрапчиво повтаряше на лекциите за андогинния човек, за андрогинното начало, за това как полът е не установен, всички сме едновременно и мъже, и жени. Никой не я уволни. Никой не я преследваше. Въпреки ДС. Въпреки БКП. Въпреки армията и милицията. Беше си свободна и вътре в университета, и вън до такава степен, че… роди като същинска жена, въпреки, че идеологизираше То. Оттогава аз, Мъжът, чакам да получа влечение към друг Мъж и все още не го дочаквам въпреки андрогинната идеология на Николичина. Но тя продължава да учи децата, че пишката е пишка само когато „Америка за България“ разреши.

Ще спомена и философа проф. Николай Василев, който ми преподаваше по философия. Беше син на Кирил Василев, комунист, автора на книгата „За любовта“. Другарят, тогава, Николай Василев открито заявяване, че е дисидент. И никой не го уволняваше, никой не го преследваше, въпреки ДС, въпреки БКП, въпреки армията, въпреки милицията…

Бях в кръжока на проф. д-р Иван Славов, автора на „Кича“. Той пред пълни зали със студенти се подиграваше на марксизма, ленинизма, на Партията, на Режима и никой не го уволняваше, нито го преследваше. Въпреки ДС, БКП, армия и милиция. От него чух за Сашо Сладура първите автентични подробности, повече от публично известното дотогава.

Славният проф. Славов закъса, когато дойде евроатлантизмът и в България се настани окупацията на Сорос. Изяде го „Америка за България“ – беше хетеросексуален /това е метафора, разбира се/.

Същата история и с проф. Елка Константинова. Беше дъщеря на враг на народа, но пък не я уволняваха от университета, че и книги издаваше. Стана министър след промените, лидер на Радикал демократическата партия. Синът й издаваше порно вестник-според г-жа Константинова това е еманация на свободата. Сорос, братче… Иначе сме интелектуалци репресирани от комунизма вътре в университета, на заплата и с трудово-правна защита.

Да ви кажа и за иконата на Демократична България Кристиян Таков, юриста, антикомунист, богът на Сорос по нашите земи.
Бог да го прости!
Нищо лично, беше крайно начетен. С него служих в секретен ракетен дивизион в Дебелата кория, Сливен. Той беше комунист, заместник командир по политическата част. Аз бях метеоролог, войник, антикомунист. Дежурства по поделение съм давал с него. Идваше в караулното с една камара книги. Казваше аз ще почета, ти ме замествай. Ако има нещо, се обади. На същия този пич му беше позволено да издава вестник в тъмните комунистически времена в армията, по време на Възродителния процес. Никой не го вкара в концлагер въпреки ВКР. Аз да тръгна да издавам вестник, ще ме разстрелят на развод.

Какъв потрес, когато го срещнах в университета след уволнението–той следваше право,на мен не ми достигна бал и се бях забил в българска филология. Галеникът на висшата комунистическа номенклатура Кристиян Таков, ЗКПЧ – то, комунистът, се оказа… антикомунист!? Даже ходеше облечен като пред деветосептемврийската буржоа – с бомбе и балтон. А все пак бяхме само студенти. Громеше комунизма, пичът, в ерата на комунизма и никой не го уволняваше, не го заточаваше въпреки ДС, въпреки БКП, въпреки армия, въпреки милиция. Кариера направи, доцент стана, книги издаде… И умря, но не покосен от Путин. По скоро идеологията на Сорос го затри по полов път, но това са само градски легенди…

И последно за Ангел Джендема да ви кажа, за популярното му парче „Пляс, Пляс педалите“. Изпълни го в университета по време на мрачния комунистически режим. Бях там, на стълбите на библиотеката. Въпреки ДС, въпреки БКП, въпреки армията, въпреки милицията…

В същата тая библиотека Радой Ралин миткаше, въпреки че нямаше право, но никой не го спираше. Като за говореше някоя студентска двойка питаше: Тая нощ мокрихте ли котенцето? Ха ха… Затова Чапкънов му направи паметник с котенце…

Това беше Софийският университет в ерата на мрачния соц, дивия комунизъм, ДС, КГБ и Интернационала… Свободата беше повече от днес.

Днес в Соросоидния университет уволняват, колят и бесят  тези, които в ерата на Тато се пишеха волнодумци, дисиденти, борци за свобода. За някакви 30 г. станаха Велики инквизитори на свободата. „Америка за България“, дами и господа.

И по Нова телевизия всяка вечер гледате–докато изтича кръвта от обезглавяването на проф. Минчев, Ани Салич ви рекламира „Амалипе“, ромската фондация, която не учи циганите, че токът, водата, правото на строеж се плащат, че законите трябва да се спазват, че и животът на белите, жълтите, и червените има значение…

Че Истината остава свята, дори и посечена  от Сорос.

Източник: Фейсбук
Снимка: Фейсбук