Мистерия споходи табелата на пл. „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“ през последните 48 часа.
В първите часове на уикенда указателният знак потайно изчезна. Последва съобщение за инцидента до инициатора за поставянето на табелата и председател на Фондация „Граждани срещу насилието“ Васил Колев, който пък от своя страни извести председателя на местния парламент Петър Цолов за неприятния случай.
Парламентарният шеф посъветва Колев да поиска намесата на полицията, но до намесата на МВР не се стигна, тъй като часове по-късно табелата отново грейна на площада в кв. „Вароша“.
Към момента извършителят или извършителите на деянието остават анонимни, научи наш екип.
„Всичко е добре, когато свършва добре“, бе лаконичният коментар на Васил Колев на тайнственото „забягване и завръщане“ на пътепоказателя.
Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю) е български свещеник, свещеноиконом. Националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО. Той е роден през 1838 г. в гр. Ловеч.
Учи в родния си град. През 1862 г. Завършва Духовната семинария в Белград. Тук е съратник на Георги Раковски в печатницата на в-к „Дунавски лебед“. Среща се с участниците в Първата българска легия, сред които е Васил Левски.
През 1863 г. е учител във Враца, а по-късно е ръкоположен за свещеник. От средата на 60-те години се премества в Ловеч и служи в черквата „Успение Богородично“.
Eдин от учредителите на Ловчанското читалище „Наука“ (1870) и Ловешкия частен революционен комитет на ВРО (1871). За председател на комитета е избран Иван Драсов, а Поп Кръстьо е касиер. Заклева комитетските членове. Има планове да се прехвърли във Влашко и издава вестник.
Стриктен към основните принципи на конспирацията и съветите на Левски (Ако загубя-губя само мене си), никога не доверява на съпругата си. Косвено доказателство за това намираме във факта, че тя посочва снимката на Ангел Кънчев с думите „Този е Левски, дохождал е няколко пъти“. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи. При очните ставки на арестуваните в Къкрина (27 декември 1872), никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Левски.
През 1876 г. ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф I назначава поп Кръстю Никифоров за архиерейски наместник в Орхание със звание свещеноиконом.
След Освобождението на България се завръща в Ловеч и служи в църквата „Света Богородица“. Сътрудничи на вестниците на Петко Славейков. Автор е на „Требник“ (1870, сборник от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский“ до пловдивския вестник „Марица“, отговор на публикация на русенския вестник „Славяни“, която обвинява поп Кръстю, в предателство на Левски. Тази му публикация-опровержение на вече започналите обвинения в предателство не е публикувана. По-късно му гостува Матей Преображенски и старателно го разпитва за В.Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстьо, че „клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“, му заявява: „Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще дойде другий Левски“. След Освобождението, при поп Кръстьо идва Петър Кунчев, за да проучи как се е стигнало до смъртта на Левски. След като разбира истината заявява: „Нема кабахат (вина) попът“. Кръстю Никифоров умира в Ловеч от туберкулоза (1881).
