Звучи невероятно, но след 55 години работа патоложката д-р Владка Вълчева е все така енергична, прецизна, взискателна. Въпреки огромния опит и заслуженото професионално самочувствие в повече от скромната ѝ работна стая в сутерена на Първа градска болница в София виси многозначителен девиз – „Успехите показват какво можем, а неуспехите – колко струваме“. Дава си сметка за погрешното мнение сред неспециалистите, че патолозите правят аутопсии, но не скрива огорчението си и от подценяването на тяхната работа в професионалните среди. То не е нещо ново, затова и резултатът е повече от плачевен едва ли у нас има и стотина патолози, като от тях половината са пенсионери. Какво е привлекателното в тази специалност д-р Вълчева установила с времето:

Това е загадката на ребуса и удоволствието на експерт. През живота си съм гледала около 250 хил. биопсии, направила съм 10 хиляди аутопсии. Това е много натрупан опит, но винаги има още нещо, което не знаеш. Няма научаване патологията, като всяка друга наука  се променя с времето, променят се схващания, класификации, наименования. Освен микроскопа към изследването на туморите вече се включва и генетиката, използват се туморни маркери, с които се уточняват диагнозите. Защото туморът може да изглежда по един начин, а туморните маркери да го определят като друг. Възприема се вече и практиката за второ мнение, защото нашата диагноза е нещо, от което зависи по-нататъшното поведение в лечението.

  • И диагнозата ви подлежи на преразглеждане, за разлика от други специалности.
  • Да, защото един болен може да бъде прегледан и от друг лекар, но състоянието му вече няма да е същото. Ако кажеш – болният имаше пневмония и аз я излекувах, никой не може да докаже друго, ако няма снимка. При нас стъкълцето с частичката от органа, който изследваме, е на практика вечно. Съхраняваме този архив 15 години и моето заключение подлежи на ревизия, на изследване и от друг колега във всеки един момент. Освен това може да послужи за сравняване с повторна биопсия и т.н. Та това стъкълце виси като дамоклев меч над патолога – ако си сгрешил, може да си навредил на пациента, а и срамът е голям.
  • Между патолозите има сътрудничество, а не съперничество?
  • Солидарността между патолозите е пословична. Пушачите, които делят един фас, ряпа да ядат пред нас. Всеки патолог, от когото колега търси помощ, реагира веднага. Републиканският консултант проф. Каменова също никога не отказва консултация, в Катедрата по патология никога няма да откажат. Защото, ако лекар в отделенията има нужда, ако пациент е в тежко състояние, може да се повика консултант, да му се плати, докато на мен това не ми се разрешава. Или трябва сам да се справиш, или ако получиш консултация, да е на колегиална основа.
  • А как би изглеждала работата на хирург, гинеколог, онколог и ден без участието на патолога?
  • Ще бъдат допуснати масово грешки, ще има излишни или пропуснати операции. Макроскопската преценка е едно, нашата е друго. Примерно понякога хирурзите твърдят, че туморът е злокачествен, защото е нараснал, но аз виждам, че не е. И моето заключение е валидното. Имала съм случаи, когато се оперира, без да е необходимо, само по макроскопска преценка. С операции на гърдата ставаше предимно, но сега вече хирурзите разбраха, че не може да се реже само по макроскопски данни. Гинеколозите също ще бъдат абсолютно безпомощни без патолога. За едно кървене например може да има ред причини. Но точната я дава патологът. Много опитен гинеколог ще се насочи към причината, но това е изстрел в тъмното.
  • Патологията е страшилището за студентите медици. Някои се отказват дори точно заради нея.
  • Да, защото е много трудна. А иначе – като сложат слушалките, като научат тоновете на сърцето и белезите на пневмония, мислят, че вече всичко знаят. Въпреки че и вътрешната медицина е необятна материя. Но за съжаление, нерядко цялата професионална дейност на един лекар е белязана от липсата на познания по патология. Истински добрият лекар е наясно с патологията и той е много по-ценен от този, който няма представа от нея. Като казвам „няма представа“, го правя с цялата отговорност. Защото ако хирург дори не разбира какво си му написал като резултат от изследването…
  • Какви качества трябва да има лекарят, за да е добър патолог?
  • На първо място, интелект, по-висок от средния. Като говорим за интелект, отварям скоба. Знаете кой е проф. Александър Станишев (хирург от европейска класа, осъден през 1945 г. от т.нар. Народен съд и разстрелян, след като е установил смъртта на екзекутираните 147 политици, офицери, интелектуалци – бел. ред.), той е бил малословен, но много мъдър. Имаше 6 ученици, последният беше негоден. Станишев е имал за него неласкаво мнение, като го характеризирал кратко – „Много е добър след 10 ч.“. Какво значи това? Сутрин се обсъжда програмата за операции. Той е бил безупречен като оператор, сръчен. Но до 10 часа е времето, в което трябва да се мисли, да се обсъди състоянието на болния, да реши какво да прави и какво не. И точно там бил слаб. А хирургът трябва да бъде силен и до, и след 10 ч.!

Та интелектът е много важен. Другото необходимо качество е желанието да работиш точно патология, да го правиш с хъс, с любов, със стремление – тогава винаги ще бъдеш по-добър.  Човек трябва да има и много здрава нервна система, защото всекидневната среща със смъртта не е за всеки. За разлика от клиницистите имам привилегията, че почти не виждам болния човек. В малкото случаи, когато се срещам с пациенти, налага се да им кажа тежка диагноза, особено на млади хора – никак не ми е лесно. Отношението към пациента трябва да е винаги отговорно, независимо че не е пред мен. Но това, което виждам на стъкълцето под микроскопа, е жив човек. Той не ме познава, но всякакво тщеславие, всякаква суета, пренебрежителното отношение към моята работа е във вреда на този пациент.

Истински добрият лекар е наясно с патологията и той е много по-ценен от този, който няма представа от нея

Не, аз не съм спасена от суета. Защото знаеш все повече и с все по-голяма лекота слагаш под микроскопа стъкълцето с „врага“. Приятно е, когато в края на деня си успял да отговориш на всичко, без нещо да ти се е „опряло“. Но това невинаги е възможно. Понякога трябва да се работи допълнително, но когато се подпиша, трябва да съм сигурна, че е непоклатима диагнозата.

– Жалко и тревожно е, че такава незаменима специалност е пренебрегвана…

– Защо не ни харесват много, ако мога да употребя този израз? Защото примерно хирургът вади плътно възелче и пише – киста. А кистата е друго, празнина е. Тоест патологията е далеч от съзнанието на този лекар. И когато аз отговарям нещо различно от макроскопската диагноза – как да се зарадва, като му показваш какво не знае? На мен това нито ми пречи, нито ми помага в работата, но е всекидневие. Имах примерно интересен случай, преди доста години, с ученика на проф. Станишев, за когото вече стана дума. Казва ми – „Докато правите гефрира (изследване на находката още по време на операцията), аз ще ампутирам гърдата“. „Ако не чакате гефрира, защо да го правя?“ – питам. Той се сопна: „Аз 30 години работя това!“. Същият бе уволнен по-късно, защото, без да изчака резултата от гефрира, прави анус претер на млад мъж – грешно преценил, че е злокачествено образуванието! Ето докъде води голямото самочувствие. И когато го опровергаем, а последната дума е наша, не сме много симпатични.

Един колега ми донесе своя монография, с която стана доктор. Много добра наистина. И изказва благодарност на дълъг списък от хора, но за патолога, който му е изследвал материалите, от който е взел необходимите му сведения – нито дума в цялата книжка. Клиницистите дори смятат, че ние не трябва да получаваме никакви пари от клиничните пътеки. Да, не е далеч времето, когато няма да има патолози. И сега в провинцията трагедията е пълна. Малкото желаещи да специализират (няма и кой да ги обучава) гледат към кариера навън, там патолозите са високоплатени.

12 Май 2017

Галина Спасова , Източник: jivotatdnes.bg

Б.р.: Ловеч медия припомня, че през октомври 2015 г. д-р Владка ВълчеваСъпругата на Йордан Вълчев дари архива на писателя на университета дари целия езиковедски архив на съпруга си писател Йордан Вълчев /1924-1998/ на Русенския университет по повод откриването на Лабораторията за изследване езиковото наследство на писателя Йордан Вълчев към висшето учебно заведение в крайдунавския град. Дарението включваше и 17-томния българо-чувашки речник, изготвен от Йордан Вълчев. Приживе творецът застъпваше тезата за общност между чувашкия и българския езици.
Д-р Владка Вълчева дари още и сборник на фолклориста Васил Стоин, както и лични средства в подкрепа на студентите, които ще работят в лабораторията.