Ела, Боже на новия живот – зове Иисус Христос на кръста

През последните години все по-често се намира някой да напише, че в произхода на Иисус Христос има нещо българско. И преди да издъхне, разпнат на кръста на Голгота, е призовал на български: „Боже, ела ме вземи”. Подобни твърдения много напомнят за напъните на Скопие да докаже, че и Луната е македонска. Но с времето доказателствата в полза на твърдението, че в произхода на Сина Божи има нещо българско, стават все по-убедителни – пише „Уикенд”.

Възможно ли е наистиа Иисус Христос да произхожда от древните български племена?
От дистанцията на 2000 години никой не може да докаже това със сигурност или поне с неоспорими за днешната наука доказателства. Затова по-важно от всичко остава посланието на Сина Божи „Обичай ближния си!”

На арамески или на български мълви Исус Христос на кръста?

На арамески или на български мълви Исус Христос на кръста?

Теория на писателя Йордан Вълчев

Писателят Йордан Вълчев пръв се „хваща” за последните думи на Иисус Христос на кр ъста и пише книга, в която се опитва да докаже, че Сина Божи произхожда от древните прабългарски племена. В „Две изречения за Иисус Христос” авторът твърди, че последните си думи на кръста Спасителя изрича на майчиния си език – прабългарски. Така „Елои, елои, лама сабахтхами” (Иля, иля, лама сабатхами) не означава, както твърдят изследователите на арамейски „Боже, боже, защо ме изостави?”, а „Ела, ела, Боже на новия живот”.

Теория на етнографа Сава Костова

В подкрепа на твърдението, че Иисус Христос произхожда от древните български племена и е проповядвал на български език, е и един интересен факт, за който разказва етнографът Сава Костова. Тя описва посещението си в Сирия преди години, когато там още не се води война: „Отидох на изток, в района на Майлюля, където живеят арамеите. Казаха ми, че те говорят на езика, на който говорел Спасителя. Посетихме един стар християнски манастир на едно възвишение, пуснаха грамофонна плоча с църковно песнопение по времето на Иисус Христос. С голямо учудване аз възкликнах: „Та това е българска народна песен!” Отговори ми се, че много българи, които идват тук, казват същото”.

Връзка в доклада на Пилат Понтийски
Непреки доказателства за това, че Иисус Христос произхожда от древните българи, е и доклад на прокуратора на Юдея Пилат Понтийски, който предава Спасителя на тълпата на разпети петък. В доклада си до римския император по онова време Тиберий Пилат пише, че Иисус не е евреин и носи косата си на плитка, което е в противоречие с юдейската традиция, според която косите падат свободно на раменете. Плитки са носели прабългарите. Освен това самите евреи преди 2000 години са смятали родата на Христос за езичници – отбелязва изданиетo.

КОЙ Е  БИЛ  БАЩАТА  НА  ХРИСТОС

Личността на Иисус Христос продължава да предизвиква интерес и заради още един въпрос, който напоследък се поставя все по-често: каква всъщност е била националната му принадлежност (според Санскрита и Корана – Исса).

Интересно е защо се поставя въпросът за националността на Иисус, въпреки че според религията той е дошъл на Земята заради всички хора и се е жертвал в името на цялото човечество. Но явно, че може да се спори. Христос е дошъл на Земята в конкретно време и конкретно място, в образа на конкретен човек, с определен антропологически етнографски тип. Заради това въпросът за расово – националната принадлежност на Иисус Христос се превърна във въпрос на „богоизбраността” на един или друг народ преди 2000 години.

Все пак, според повечето хипотези, досега Христос несъмнено е бил представител на бялата раса. Но какъв е бил по националност е отворен въпрос.

За да се отговори на него, трябва да се направи кратък анализ на писмените свидетелства за земния живот на Христос, каквито са се запазили много.

Възкръсването на Христос е било фиксирано в 280 писмени документа, в това число от негови съвременници – учениците му Петър, Андреа, Вартоломей, Яков, Филип, Тома. Освен това широко са били разпространени и евангелията (на гръцки – блага вест), почитани от отделни групи вярващи – евангелие на назореи, евангелие на евреи, евангелие на ебонити и т.н. даже през ХХ век в Египет бяха открити древни евангелия от Тома, Филип, „на истината”.

Но най-поразителното в описанието на живота на Христос е, че голяма част от неговия земен живот въобще е изхвърлен от полезрението на християните. Всичките четири евангелия описват живота му от раждането до 12-годишна възраст, а след това от 30 до 33, тоест до гибелта му. От 33 години в живота на Христос са описани само 15, времето когато той е действал на територията на Палестина. Останалите 18 години, през които Христос е посетил Индия, Непал, Хималаите, Персия, Египет и вероятно Балканите, за които има многобройни писмени свидетелства, павлинистите въобще са изхвърлили от своите писания.

По този начин евангелията, като първоизточник за християнската религия, са се оказали престъпно изопачени заради вътрешно-църковните борби и павлинизма. Съществено са били подправени и християнските първоизточници от източното православие.

Но от друга страна даже такива откъслечни и объркани исторически източници позволяват с достатъчна пълнота да се отговори на въпроса за националната принадлежност на Иисус Христос.

На първо място е въпросът, защо място на основните събития от живота и гибелта на Христос е станала Палестина, кои са били бащата и майката на спасителя, какъв е бил неговият външен облик и роден език.

Защо от всички места на Земята Христос е избрал именно Палестина?!

Общоприето е да се счита, че той е дошъл при евреите, „своя избран народ”. Следователно освен Юдея не е могъл да избере никакво друго място.

Но реално, за което говорят синоптическите евангелия, Христос е бил родом от Галилея, а не от Юдея. За разбиране важността на този детайл трябва да се напомни, че преди 2000 години Палестина е представлявала сложно религиозно и политическо образование. Само южната и част е била заета от Юдея, с града Йерусалим. Център на Палестина обаче е била Самария, където жителите до такава степен са враждували с юдеите, че са си построили отделен храм, за да не ходят в Йерусалим. Северната част на Палестина по склоновете на Ливанските планини е била заета от страната Галилея.

Много пъстър е бил съставът на населението на Палестина. Цялата страна, особено Галилея, е лежала на кръстопътя на керванни пътища от Дамаск, Гърция, Индия, Балканите, Рим, Арабия, Персия, Египет. Тук е имало преплитания на различни езици и вероизповедания. Сред множеството населяващи Близкия Изток народи е имало и славяни.

Тук е необходимо да си припомним, че още през VІІІ век преди новата ера, те са имали Скитско царство, чиито граници са се простирали до Египет. Скито – славянското нахлуване в Египет е било представено от библейския пророк Йезекиел (нашествието на Гог и Магог). Славяните са владеели Палестина по време на „вавилонското пленение” на три хиляди юдеи.

За тази важна роля в историята на древния свят свидетелства и запазеният портрет на египетската царица Нефертити – най-красивата жена на всички времена, със славянски черти на лицето. Това показва, че появата на Христос именно в Палестина е било символично. Там той е могъл да общува с представителите на най-много народи.

Но е имало още една причина за появата на Христос, именно в Палестина.

Не защото юдеите са били „избран народ”, а обратното, защото именно при тях се е стигнало до одиозно извращение на божите заповеди, тоест открито са се прекланяли пред Златния телец, проповядвали са култа на насилието, расовата ненавист, жестокостта и господството чрез робство над другите народи.

Да разобличи юдейските свещеници е била една от задачите на Христос.

Кой е бил бащата на Христос? Това също е централен въпрос. Даже най – яростните противници на християнството не рискуват да твърдят, че бащата на Христос е бил дърводелецът Йосиф, формалният мъж на Дева Мария. Поне според религията, бащата на Иисус е Господ-бог. Но кой е той и как се е наричал? Целият смисъл на избраните от павлинистите текстове се свежда до това, че бащата на Христос е богът на евреите Саваот (Йехова, Яхве). В издадения през 1990 година в САЩ тълкувател на евангелията направо се обяснява, че договорът на Бога с Мойсей (Старият завет) е поставил народа на Израел в привилегировано положение в сравнение с другите народи. След това, когато евреите се отдалечили от договора, Бог е решил да им изпрати своя син за сключване на Новия завет.

Особена роля при това се отделя на споменатия апостол Павел.

Но това твърдение е лишено от елементарна логика и смисъл.

Преди всичко възниква въпросът, защо всемогъщият господ-бог ще слиза дотам да сключва нов завет – договор, с малкото племе на евреите. Защо се е обърнал към този малък народ, въпреки че е станало очевидно неговото боготстъпничество. Ако е така, тогава всемогъщият Бог е действал напълно неадекватно за нивото на своята позиция; превръща се в молител спрямо евреите, които пък въобще не го разбират и изпращат сина му Христос на позорна смърт. И защо въобще бог е позволил това, въпреки че би трябвало предварително да знае за този край. Никой не се наема да обясни това.

Предизвиква недоумение и дейността на Саваот (Йехова, Яхве). Според всички религии Бог е много добро и милостиво същество. Но Тората рисува напълно друг образ на покровителя на евреите. Извеждайки ги от Египет, този Бог изпраща на египтяните 10 наказания, в това число унищожението на всички първородни деца. Между другото е недостатъчно известно, че това жестоко изтребване е залегнало в основата на еврейския празник Пасха.

Завоювайки жизнено пространство за евреите техният бог след това извършва истински геноцид и заповядва на своя помощник Мойсей да не остави нито една жива душа. Мойсей пък от своя страна заповядва на военачалниците си да убият всички деца от мъжки пол и т.н. и т.н.

В тези действия вместо доброто и милостиво божество, ни се представя едно зло и кръвожадно същество, което противоречи на всички религии на света, освен юдейската. Това е противно и на божия син Христос и на всичко онова, на което той ни учи. Даже в откровенията на Йоан (Апокалипсис) има дума за евреите „от сатанинското сборище”.

Не, тези аргументи достатъчно явно показват, че Иисус Христос нe би могъл да бъде син на Саваот (Йехова, Яхве).

Личността на Иисус Христос продължава да предизвиква интерес и заради идин въпрос, който напоследък се поставя все по-често: каква всъщност е била националната му принадлежност.

За правилния отговор трябва внимателно да се вникне в смисъла на името на Иисус Христос.

Исус със сигурност е име. Това се потвърждава от всички канонични източници без да се броят споменаванията за него в 63 древни ръкописа на Индия, Египет, Китай и Арабия, съхранявани във Ватикана. Иисус е известен като Исус, Иса. „Иса” е корен на санскритската дума Ишвара -„върховен повелител”. Според законите на лингвистиката санскритското Иш се трансформира в гръцко-арабско Ис. На еврейския иврит Иисус означава Иешуа (спасител).

Сега да разгледаме значението на думата Христос. Библейският речник на Ерик Нюстрем – 1997 год. го обяснява като гръцки превод на думата Месия, т.е. помазан. Но тази трактовка на думата по принцип е неправилна. По-скоро думата Христос указва бащинството, бащата на божия син, т.е. свидетелства кой е бог-отец, т.е. единият бог на всички народи на Земята, всевишният творец на всичко. На бенгалски в Индия е наричан Кришта или Кристо, на руски – Крешна. В превод от бенгали на гръцки език в Библията, това име е било записано като Христо.

До средните векове Библията на православните народи – руснаци, българи, украинци е била на гръцки език. След това е преведена на църковнославянски. В Библията Господ-бог така е и наричан – Христо или Кристо, окончанието „ос” в дадения случай не се превежда, а означава „син на” Христо, Кристо, Кришня, Кришни, т.е. Иисус Христос е бил възприеман като Иисус, син на бога Христо. Същата роля в българския и руския език играе окончанието „ов”- Иванов, Петров, Христов, Данаилов и т.н.

В случая принципно значение има обстоятелството, че Иисус Христос е син на бога-отец, на вечния и винаги съществуващ бог, създател на всичко на Земята.

По този начин бащата на Иисус Христос е бил вечният и всемогъщ Бог-отец, създател на всичко живо на Земята. Богът с името Христо, Кристо, Кришна. Нито едно друго божество, включително еврейският Саваот, не е могло да бъде родител на Христос, тъй като и те са били създадени от бога-отец.

Коя е била майката на Иисус Христос и каква роля е изиграла в земното му предназначение.

Библейските източници считат че Дева Мария е била еврейка, но все пак фиксират нейното раждане в галилейския град Назарет от скромни родители, известни не със своя царски произход, а със „смирение и милосърдие”. Това дава основание да се констатира единствения реален факт, майката на Иисус Христос е била галилеятянка, т.е. родена в местност със сложен етнически състав на населението, като може да не е била еврейка.

Изяснявайки националната принадлежност на Дева Мария трябва да разбираме и второстепенността на дадения проблем. Главното при определянето на националната принадлежност на човека е националността на бащата, а не на майката, т.е. библейското „чие е семето”.

От семе на пшеница, земята никога няма да роди грах.

Физическото тяло на Иисус е било родено в пълно съответствие със законите на материалния свят, което доказват богословите, като сочат родословието му от дърводелеца Йосиф, мъжът на Мария.

На кого прилича, т.е. какъв е бил външният облик на Иисус. Тук нещата са още по-интересни. Отговорът се крие в най-почитаните християнски светини, преди всичко туринската плащеница, същата в която е било завито тялото на Иисус след свалянето му от кръста. В началото тя е била съхранявана във Византия, след това във Ватикана. На нея е останал запечатан ликът на Иисус. Направените през 1901 год. изследвания от Академията на науките на Франция, както и цветните фотографии на Анри от 1931 год. показаха, че на плащеницата е отразено идеално красиво благородно лице, характеризирано от антрополозите като еднозначно принадлежащо към индоевропейския тип (което категорично опровергава тезата за еврейския произход на Иисус, тъй като евреите и сирийците не се отнасят към този тип хора, за разлика например от прабългарите, които са били арийци). След като този извод е бил публикуван, папата забранил да се правят снимки на плащеницата. Но за вярващите е останала друга свещена реликва – изначалната икона на християнския свят. Някога, когато видял, че художник се опитва да направи негов портрет Христос помолил да донесат вода и кърпа. Измил лицето си и го изтрил с кърпата, на която се отпечатал неговия лик. След това тя е била сложена в специална ниша над градските врати на Едес, но е била замазана с глина. През 545 година е открита отново. От тогава се появява и неговият лик с по-светли коси, светли очи и черти, които по никакъв начин не са еврейски. Това със сигурност е индоевропейски и даже славянски външен вид.

Външността на Иисус е описана и в много писмени източници. Най-интересното в този план е писмото на знатна римлянка от Йерусалим до сенатора Публий Лентул, предшественик на Понтий Пилат на длъжността прокурор на Юдея. Писмото е било публикувано на латиница в съчиненията на Анселм Кентърберийски от ХІІ век, които описват Христос така: „Той е много строен, косите му са зрело-кестеняви, гладки до ушите, а от тях надолу падат в кичури на плещите, челото е равно и гладко, лицето е чисто, носът и устата са разположени правилно, брадата е със същия цвят като косите, погледът му е кротък, очите му са сини.” И този източник говори, че външността на спасителя е индоевропейски, даже славянски тип, и по никакъв начин не е еврейски.

Какъв е бил родният език на Христос. Той се е родил в Галилея, неговите ученици – апостолите също са били галилейци. Така че да учи апостолите и да общува с хората Спасителят е трябвало да ползва определен, понятен за хората език. Категорично е известно, че Иисус не е използвал иврит или гръцки. Иначе защо ще се превеждат евангелията на тези езици.

От цялата информация за Христос, която обикновено е противоречива или изопачена, евангелието на Марк съдържа буквалното изложение на една фраза, произнесена от Иисус Христос. Предаден от своя ученик Юда Искариот (заради това и той е в първата стотица на най-известните евреи), Исус е бил осъден от юдейския синедрион на смърт и е разпънат на кръста. В последното мигновение на своя земен път, ”в деветия час” Иисус с гръмък глас казал „Елои, Елои, Ламма Савахвани – Боже мой, Боже мой, защо ме изостави”, като на някои от стоящите наблизо им се сторило, че зове Илия.

Това обаче показва, че присъстващите при смъртта не са разбирали езика на умиращия Иисус. Елои са го възприели като „Илия”.

За да се направи превод на цитираната от Марк фраза ще се възползваме от санскритски език. Звукът Е на санскрит е „първи, един”. Образуванието Елои означава – най-първи, изначален. Думата Ламма означава небесен, представител на бога на Земята. Савахвани означава саможертва. По този начин фразата на Иисус Христос „Елои, Елои, Ламма Савахвани” в превод означава „Изначален Бог-творец, Твоят представител на Земята принася себе си в жертва.”

Ясно е, че приблизителният превод за последната земна фраза на Иисус принципно променя характера на неговата постъпка. При превода на евангелиста умиращият Исус изглежда отчаян, че бог-отец се е отказал от него. Преводът на санскрит изключва такова отчаяние и съдържа последния вик на умиращия, че е изпълнил своята мисия на Земята.

Сега трябва да определим какво представлява санскрит, който най-вероятно е използвал Иисус Христос. Санскрит (от санскритски самскрит – съвършен) е език на древните арийци, завоювали Индия 20 века преди раждането на Христос. Той лежи в основата на индоевропейските езици, в това число и на прабългарския. На него са написани много древни веда-трудове по религия, философия, история и много други познания. В писмото и печата санскрит се ползва от азбуката на девангари, разпространена в Индия. При това учените се сблъскаха с поразително явление – близостта на езика на арийците със старобългарски и руски език.

Засега изводите са отворени.

Приведените факти показват, че Иисус Христос в своя земен живот не е бил с еврейска националност, майка му е Дева Мария, но бащата винаги е по-важен.

Имал е индоевропейски черти на лицето, а не еврейски или сирийски.

Говорил е на санскрит, от който произлиза и прабългарският като един от древните арийски езици.