Те са в управлението на здравеопазването в центъра и по места.
Те са в образованието, да не ви казвам как вилнеят във висшето образование, без да си имат и хал хабер от това що е всъщност висше образование – просто това било свободното място и това им се паднало да управляват – висшето образование! Докато им намерят друго поле за изява. Със същия успех те биха управлявали и федерацията по ръгби. Ако има все още такава. Така в соца пращаха верните кадри да управляват това, което в момента е свободно.
Те са в науката, по-скоро паразитират върху нея с графоманстване и пелтечене на тези от 20 век и дори отпреди 1989 г.
Те са в строителството.
Те са в културата.
Те са в екологията.
Те са в земеделието.
Те са на много, много места.
Те са – и това също е много страшно – в системата за сигурност.
И понеже си повярваха, и понеже са безконтролни, и понеже си мислят, че компетенциите, които са им връчени, веднага ги сдобиват с компетентност за осъществяване на тези компетенции, и понеже у тях са и ножът, и сиренето, те вече не се задоволяват само да претакат европейски, държавни, общински и частни (но чужди) пари в своите сметки, но със свещената си простота вече ни натрапват своите нелепи разбирания, своите лоши вкусове, своите абсурдни представи за красиво и съвременно, своите арогантни разпореждания.
Вчера написах . Злото е тук и то няма да миряса, докато не ни накара да му се подчиним телом и духом, докато не започнем да живеем по неговите разбирания, по неговата „естетика“, по неговата „етика“, по неговия закон и канон!
В България започва да става страшно. От гледна точка на нейното настояще. За първи път от толкова години ние сме натикани в настояще без бъдеще. Или без българско достойно бъдеще.
Не наричайте това черногледство, това е добре информиран песимизъм. Никакво черногледство не може да обрисува достатъчно адекватно реалната картина у нас.
Колко тъжно ми е, че мнозинството е сляпо за тази реална картина. А как няма да е сляпо, след като я съзерцава пасивно с възможно най-широко затворени очи…
Николай Слатински, Фейсбук
 |
Роден на 16 юни 1956 г. в Перник.
Завършил е Национална математическа гимназия в София, а след това – факултета по математика и механика в Харковския държавен университет, Украйна. Доктор по математика. Работил като програмист в ЗТМ, Радомир. |
През 1989-1990 година започва политическата си кариера в Радикалдемократическата партия в България. Участва в дейността на формиращата се опозиция – оратор е на митинга на СДС на площад „Св. Ал. Невски“ на 14 януари в София и водещ на митинга в Перник на 24 март.
1990 – народен представител в 7-ото велико народно събрание.
1990-1994 – депутат в 36-ото народно събрание. Председател на Комисията по национална сигурност.
Редактор във вестника на Радикалдемократическата партия „Век 21“. Пише коментари в него, а по-късно и в други издания (между които в. „24 часа“).
1994 – специализация по проблемите на гражданския контрол над въоръжените сили ( в Гармиш Партенкирхен, Германия), както и по проблемите на контрола върху разузнаването (във Форин офис на Великобритания).
През 1995-1997 г. е стипендиант на НАТО на тема “Граждански контрол на системата за национална сигурност”.
Изнасял е доклади пред парламентарните асамблеи на ЗЕС и на НАТО.
2000 – участва в инициативния комитет за създаването на Клуба на 100-те.
Преподавател по проблеми на националната и международната сигурност в Университета за национално и световно стопанство – София, Югозападния университет – Благоевград, Славянския университет, Нов български университет, Варненския свободен университет.
2001 – секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов.
Участвал е в много международни проекти по проблеми на сигурността.
Има 36 научни публикации, 6 от които в чужди издания.
Владее руски и английски.
Семеен, с три деца.
