Home Новини България Н.В. Цар Симеон II : “В името на България понасям всички тези...

Н.В. Цар Симеон II : “В името на България понасям всички тези обиди, но считам, че не ги заслужавам”

от

27/09/2018

“В името на България понасям всички тези обиди, но считам, че не ги заслужавам”, заяви Негово Величество на премиерата на книгата си “Една цел-България”.

На 24 септември 2018 г. Техни Величества присъстваха на представянето на книгата с избрани статии на Цар Симеон в двореца “Врана”. Книгата се издава със съдействието на Алианса на либералите и демократите в Европа, чийто председател г-н Ханс ван Баален изпрати своите специални поздравления до Цар Симеон. На представянето присъстваха бившият премиер на Македония г-н Владо Бучковски, председателят на ДПС г-н Мустафа Карадайъ, заместник-председателят на АЛДЕ г-н Илхан Кючук, депутатите Йордан Цонев и Велислава Кръстева, както и много бивши министри и депутати от НДСВ, общественици и журналисти.

Организатори на събитието бяха Либералният институт за политически анализи и Фондация “Либерална интеграция”.

Книгата съдържа избрани публикации на Царя на български и на английски език по различни теми от периода 2010 до 2018 година, когато вече не е в активната политика като премиер. Предговорът е написан от почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган и е озаглавен “Трудно се гради демокрация без демократи”. В него г-н Доган заявява: “Симеон II беше и си остава национален капитал с европейско политическо измерение. Личности като него избягват обобщенията и коментарите на политиката и историята. Защото те живеят в тях…”

Книгата съдържа и втори предговор от журналиста г-жа Красина Кръстева със заглавие: “Човекът, който зададе европейският вектор” и започва: “Той живее в България, а би могъл да живее навсякъде. По-голямата част от живота му е минал в слънчева Испания. Но той е тук. И с това заявява-България е Европа.” Накрая на своя текст г-жа Кръстева завършва с думите: “В началото на демократичните промени на повечето политици не им се обръщаше езикът да се обърнат към Симеон II с „Ваше Величество“. И мнозинството българи, републикански настроено, сякаш не приемаха това обръщение.

Днешните младежи биха се учудили, ако научат за това. За тях подобаващото обръщение към Царя е естествено. Защото това е Неговата участ. Той е роден Цар, независимо от личните предпочитания. Историческите факти са такива, каквито са.

Още повече, че с умението си да внася спокойствие и такт и в най-напрегнатите моменти, в съобразяването не с партийни позиции, а с общия интерес, въобще – със службата си на Родината, Симеон II доказа в републиканска България правото да бъде наричан Царят!”

В речта си при откриването на премиерата съпредседателят на НДСВ Станимир Илчев коментира остро темата за решението на съда за двореца “Врана”. “Комбинация от неграмотност, завист, алчност и парвенющина днес чука на вратата на този парк и този дворец”, заяви Илчев. А за статиите в книгата каза, че са написани в “типичния за Царя успокоен и сдържан стил, от който прозира една ненатрапчива и многозначителна дълбочина”.

Председателят на ДПС г-н Мустафа Карадайъ заяви: “Ние приемаме за историческа даденост наследството на монархическата династия. Въпросът за собствеността на имотите, отнети от Българската държава, може би стои в полето на законодателния орган. Има време експертите да се произнесат, а ние като политици трябва да бъдем на висота и въпросът да бъде решен по един достоен начин. Това е морален казус за зрелостта на обществото и държавата.”.

Последен говори Цар Симеон. В изказването си той изрази своето дълбоко огорчение от превърналата се вече в “сага”тема за Царските имоти.
“За съжаление тези дни за мен атмосферата е извънредно тягостна и ми е болно да го кажа – понякога се стига да прелее чашата. Това ожесточено и систематизирано преследване, като се има предвид, че в нашата страна всеки има право на собственост, още повече че това са наследствени имоти трето поколение… Бих искал да намекна на хората, които мерят с по-специален аршин, че съм възпитаван да служа, не да се облагодетелствам. И да напомня, че моите предци са внасяли милиони в България, не са изнасяли, а днес в някои страни се вижда, че политици изнасят немалко пари в други страни.”, заяви Царят.

Накрая гостите получиха книгата като подарък с автограф от Негово Величество.

Предговор към книгата със статии на Цар Симеон “Една цел-България”от Красина Кръстева, журналист

Човекът, който зададе европейският вектор

Той живее в България, а би могъл да живее навсякъде. По-голямата част от живота му е минала в слънчева Испания. Но той е тук. И с това заявява – България е Европа!

Той е Н.В. Симеон II, цар на българите, бивш министър-председател. Като премиер подписа договора за присъединяването на България към Европейския съюз на 25 април 2005 г. Посвети го на българската младеж, защото „тя ще е, която ще продължи европейската интеграция“. Тогава премиерът Симеон Сакскобургготски покани на церемонията в Люксембург президента Георги Първанов. И обясни решението си с думите: „Намирам, че е нормално Президентът да е там, защото задачата на държавниците е да вървят ръка за ръка!“

Така Симеон II зададе европейския вектор в българската политика – не само като политическа принадлежност на България към съюза на демократичните и правови държави на Стария континент, но и като демонстрация как се държи един европейски политик.

Поведението на Царя на политическата сцена може да служи за еталон, от който съвременните политици да преценяват действията си – доколко му съответстват и дали въобще му съответстват. Неговият стил особено пролича след като излезе от активната политика. Негово Величество опроверга всички категорични твърдения за това за какво е дошъл в българската политика, звучали особено остро по време на предизборните кампании. Те всичките имаха една основна база като твърдение – завръщането на Царя е фалшиво, той идва, за да свърши една работа/да изпълни геополитическа поръчка/, да се обогати. И след това „ще си тръгне“.

Изминалите години показаха напълно несъстоятелността на подобни заявления. И то до такава степен, че днес никой не си спомня за тях. Даже поради мораториумът, наложен върху частната собственост на Царя, 9 години той не можа да има никакъв приход от тук, а само постоянни разходи.

Симеон II е тук и не спира да работи за България, използвайки широките си международни връзки. Все пак благодарение на родословното му дърво, всички врати в Европа, не само в държавите с монархическо управление, са отворени пред него!

В телевизионно интервю преди 80-годишния си юбилей Негово Величество бе запитан какво е той за внуците си. Симеон II отговори просто: „Дядото от България!“

Но през годините от последното десетилетие Симеон II стана и за всички българи онзи спокоен, мъдър „дядо“, който им напомня, че колкото и страшни да изглеждат събитията, които са ни връхлетели в момента, терзанията ни нямат особено значение, ако след пет години не си спомняме за тях. Че това което има истински смисъл са трите Р-та – Работа, Разум, Родолюбие!

Затова събрахме в сборник речи и обръщения на Симеон II от последното десетилетие. Те са написани или произнесени по различни поводи. Някои разбуниха обществото. Други бележат важни годишни, като приемането на Търновската конституция или подписването на договора за присъединяването ни към Европейския съюз. Най-старите са от 2011 г. Но във всички тях като червена линия преминава зовът за родолюбие, за толерантност, за съпричастност съм съдбата на другия, за разбирането, че България е и ще бъде част от Европа, а призвание на политиците е да следват националния интерес. Но и за това, че демокрацията означава отговорност и активна гражданска позиция, а членуването в Европейския съюз освен права, поражда и задължения.

През всичките тези години Царят е присъствал на различни обществени събития, на които е защитавал интереса на страната. Поради това публикуваме част от речите му на тях и обръщенията му, написани по тези поводи. Избрахме и някои “необикновени“ – като посветеното на биопроизводителите у нас. Както и подкрепата на добри каузи, която Симеон II оказва – като кампанията „Да изчистим България“ на БТВ. Защото те показват широтата на обществената му дейност.

На всяка своя поява на публично събитие Царят мисли за благото на страната. Най-малкото, защото веднага постига нещо, за което на други политици им трябват години усилен труд. Неговото присъствие на един или друг форум гарантира добронамерено и позитивно отразяване в чуждестранния печат, където за България с лекота се използва клишето „най-бедната и най-корумпирана страна от ЕС“. А у нас тези появи продължават да печелят симпатии, като налагат стандарти за поведение в политическия живот – и когато не си на власт да правиш това, за което си призовавал, когато си бил на власт. Защото не е тайна, че някои видни политици, след като излязат от блясъка на прожекторите, дори престават да гласуват.

Симеон II, който като министър-председател бе подозиран в царско високомерие, напротив – винаги гласува. Нима днес някой си спомня с какво настървение медиите го преследваха на 11 ноември 2001 г. – първия тур на президентските избори, убедени, че Царят няма да участва във вот за държавен глава. Но той участва! И винаги участва. Нещо повече – преди избори призовава да се гласува. Не „ревнува“ президента, както и да се казва в момента държавният глава, но внася спокойствие и трезв поглед в дебатите „за“ и „против“ президентска република, които неизбежно се пораждат около всеки нов избор на президент.

„Правомощията на президента нямат нужда от промяна, а от задълбочен прочит“, пише Царят на 15 юни 2011 г., когато вече се вихрят страстите около поредния вот за държавен глава. Припомня: „Важен е балансът между трите разделени власти. И президентът е призван да бъде пазител на този баланс, без да се превръща в страна в политическите спорове. В условията на парламентарното управление, държавният глава е носителят на стабилитета и приемствеността.“ В същото послание Симеон II обръща внимание на опасността от заиграването с мечтата на мнозина по „силната ръка“. Думи, които биха могли да бъдат написани и днес. „Силната ръка” не е маниер на болшинството от партньорите ни в ЕС, нито е по техния вкус. Има множество примери от историята как обществото се опитва да се отърве от „силната ръка” и да се върне към разделението на властите и демократичността.

В момент на кризи, когато улиците са изпълнени с гневни хора, Симеон II със спокоен тон напомня – „Няма нация, която е успяла разделена“ и „За една млада демокрация е важно да не залита в крайности“.

„Да потърсим това, което ни сближава“, е неговото кредо.

Обръщенията му, написани в едни от напрегнатите моменти от най-новата ни история – февруарските протести от 2013 г. и протестите по-късно, през лятото на същата година, звучат актуално, защото са им чужди политическите нападки. Защото са написани с мисъл за страната, а не за запазването или събарянето на управляващата в момента партия.

„Смятам, че всички трябва в днешните дни на изпитания да си поставим една единствена цел – България! Крайно време е хората да се отърсят от мита, че главната цел на всяко правителство е умишлено да навреди на обществото.

Нека разделим възможното от невъзможното, невероятното от вероятното, приемливото за болшинството спрямо неприемливото. Нека енергията, която видяхме на улицата, да се насочи към позитивното мислене и към доброто, което може да се постигне, вместо да се хвърлят усилия в безполезното и безсмислено хулене. Да не се делим на „ние” и „те” и приоритет да бъде кое е добро за мнозинството. Най-вече за младите, защото настоящето е за тях, а не само бъдещето.“

„Ако в публичното пространство виждаме повече примери за намиране на допирни точки и диалог, а не за конфронтация и сензация, сигурно животът ни ще е по-спокоен и по-пълноценен. Мрачното настроение не е верният ни съюзник.

Нека, въпреки различията си, и сега да се стараем да намерим това, което може да ни обедини, за да живеем по-добре, за да бъдем по-успели и щастливи.“

Царят не се стреми да угажда на моментното обществено мнение не само, когато коментира протести у дома. Но и когато засяга общоевропейски и глобални проблеми – като този за миграцията. Той призовава за толерантност и в мигове, когато страстите са нажежени.

„България, заради географското си разположение като граница на ЕС, харесва ли ни или не, ще приема бежанци и ще трябва да се справя с този нелек проблем, което се е случвало в една или друга степен векове наред. Ако политиците ни не проявят далновидност и сами разпалват огъня на нетърпимостта, как очакваме обществото да не се радикализира?“, пише той през ноември 2014 г.

Темата за толерантността особено го вълнува. „Зловещо отрицание на нашите ценности“ – така Симеон II нарича събитията пред софийската джамия Баня баши през май 2011 г.

Като човек, роден без „началници“, не се притеснява да посочва на западноевропейските ни партньори грешките, които правят, коментирайки България. Например – масовата истерия, която обхвана Великобритания през декември 2013 г. в навечерието на падането на ограниченията за работници от България и Румъния.

„Обективните данни за Великобритания показват, че приливът на емигранти след падането на Берлинската стена е допринесъл за увеличаване на обществените приходи“, е мнението на Симеон II. Което няма как да не бъде чуто и да остане без внимание от поданиците на кралицата.

Препрочитайки обръщения на Симеон II към нацията, писани по различни поводи, виждаме една обща черта в тях, нещо, което рязко ги отличава от обичайната политическа реч, която чуваме от трибуната на Народното събрание, на пресконференции и партийни форуми. Те звучат „благо“, дори когато предупреждават.

„Опасението за обвинение в политическа некоректност, страхът да се конфронтираш с едно „шумно” малцинство, често превръща политиците в техни заложници. Така се стига до правене на „политика на деня” или на „момента”, която не е ясно в по-далечна перспектива как защитава интереса на цялото общество. Правилното би било да се търсят решения на проблемите чрез диалога и постигането на консенсус.“

Сякаш е писано за днес, а не през февруари 2014 г.!

В началото на демократичните промени на повечето политици не им се обръщаше езикът да се обърнат към Симеон II с „Ваше Величество“. И мнозинството българи, републикански настроено, сякаш не приемаха това обръщение.

март, 2018 г.