Оскверниха гробница на руски полковник в Ловеч

Надгробният паметник на полковник Александър Иванович Кусов, командир на 11-ти пехотен Псковски полк, е осквернен в Ловеч. Императорският офицер загива на 22 август 1877г. при освобождението на града в Руско-турската война 1877-1878 г. Гробницата му е вдигната в т.нар. Алея на Българо-руската дружба на хълма „Стратеш“ над града столица на Апостола. Това видя наш екип на 17 март т.г.
Изстъплението е извършено дни след честването на 3 март в Ловеч, когато местни властници и граждани се поклониха организирано пред паметниците на солдатите, загинали за освобождението на града на р. Осъм. Според непотвърдена информация, най-вероятно вандалите са предприели нападението си, повлияни от атаката на 22 срещу 23 февруари 2023 г. срещу паметника на Съветската армия в София. Към момента варварите са неизвестни.
Добре е да се знае, че на 22 август 1877 г. в битката за Ловеч полковник Александър Кусов лично води 2-ри батальон от полка в атаката на османския редут при местността „Червен бряг“. При подстъпите на редута е прострелян в главата. Преживява деня в безсъзнание. Умира рано сутринта на 23 август 1877 г. Погребан е след 6 дена в двора на ловешката черква „Св. Троица“.

Според статистици, руско-българският мемориал в ловешкия парк „Стратеш“ става обект на агресия не за първи път от 1990 г. насам. В началото на 90-те години мемориалният комплекс е мишена пак на анонимни гамени. Тогава поломени биват: кръстовете на всички обелиски; братската могила на 30 низши чинове от Шести пехотен Либовски полк на пруския принц Карл; паметникът на 50 пехотинци от пети Калужки полк и общ гроб на други 29 богатири от същата войскова част. Пак в ония луди-млади демократични години е изтърбушена и северната плоча на Белия паметник, подир което зиданата му от камък коруба стана убежище на подивели животни и безпризорни деца.

Около средата на 90-те години българо-руският мемориал бива атакуван от бесовници повторно. Този път разрушителите разполовяват мраморната плоча на саркофага на двоица руски артилериста и събарят кръста от паметника на 37 опълченци от боголюбимия град на цар Иван Александър II.

През 1997-а в меморила пък бива разрушен на два пъти каменният триножник. Тогава късове от него с единично тегло до 100 кг падат на крайречния булевард до т.нар. Железен мост от височина на 8-етажен блок. Само чиста случайност е, че двата камъка не убиват минувачи. Тогава от двата декоративни отломъка единият бива хвърлен от общински чистачи в р. Осъм.

По-късно, малко повече от десетилетие, пак в Алеята на Българо-руската дружба на хълма Стратеш са разбити две от гробниците, съхраняващи костите на 26 солдати от 7-ми пехотен Ревелски полк и на 3-ма пехотинци от 8-ми Естляндски полк, загинали в битката за Ловеч на 22 август 1877 г. Тленните останки на общо 29-те воини биват препогребани и осветени на Стратеш, след като иманяри разрушават каменни им ковчези, в които те се пазят, южно от местния затвор. Не след дълго обаче и новите им саркофази осъмват с разкъртени кръстове и мраморни плочи.

„Тези млади мъже са били само по на двадесет години, когато са загинали за Ловеч, а днес ние не успяваме да опазим гробниците им!“,заяви тогавашният зам.-кмет на Ловеч Пламен Петков във връзка с атентата.

„Всъщност каквото посееш, това ще пожънеш“, коментира също тогава вече покойният председател на църковното настоятелство на ловешката базилика „Света Троица“ отец Тодор Каменов.

Според него, костите на убитите руски воини почивали в мир и тишина в двора на „Св. Троица“ до 1977-а, когато са пренесени в т.нар. Алея на българо-руската дружба на хълма Стратеш. От черковния двор те биват извадени от ученически бригади. Седмица по-късно в ловешките сокаци плъзва слух, че при масовото препогребение „кокалите“ на солдатите са размесени и заровени както дойде.