Патриотизмът е свързан с културата на един народ

Из ръкописа „Аватар“ от Варуна Васуда,
текстът очаква своя издател!
„О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин“ – Св. Паисий Хилендарски.

Хората правят държавата, хората защитават територията си (земята си) и хората са тези, които я предават.

В края на 18 век Полша е разделена между Великите сили на епохата – Австрия, Прусия и Русия. Полската държава престава да съществува, част от населението съществува, част от населението емигрира, други започват да губят своята идентичност, тогава един полски поет написва така наречената „Песен на легионите“ предназначена за поляците, служащи в  Наполеоновата армия. По-късно тази песен става химн на възродена Полша и в нея са казани знаменителни слова: „Полша още не е загинала, докато ние сме живи.“

Поетът е разбрал най-важното – Родината, това са хората в нея. Точно за това съдбата на България е толкова тревожна, а бъдещето й е несигурно.

Оказва се, че ние, българите, сме загубили онова единствено нещо, което ни спаси през петте века иго – да се вкопчваме в земята си и в идентичността си, независимо от натиска оказван ни отвън. Нашите прадеди можеха да гладуват,  да студуват, да бъдат бити и дори убивани, но въпреки всичко да не се махнат от тази нещастна земя и да не я отстъпят на враговете. Често ни обвиняват, че сме били слаби неспособни на борба, покорни и безлични. Това не е истина. Иска се невъобразима сила, невероятен борчески дух, за да оцелееш не само физически, но и духовно при такива условия.

Много народи са си отишли при далеч по-малък натиск от този, упражняван върху нас. При всичките тези  482 години под турско иго, България я нямаше като държава, но българите бяха тук и затова тя възкръсна от мъртвите, възстанови се след векове мрак. Всичко това се дължеше на българите, хората населяващи и наричащи Родина – тази земя.

Сега по някаква зловеща ирония на историята, внуците и правнуците на онези българи, изоставят своята Родина и тръгват на доброволно робство и еничарство да се продават по света за пари.

За тях България вече не е Родина, а просто държава с 8 букви, някъде там в Югоизточна Европа. Тези неразумни юроди са водени от най-лошия човешки порок – АЛЧНОСТТА. Тях ги тласка да търсят материални блага на всяка цена и без значение къде.

Откъде се появиха (се пръкнаха) тези БЕЗРОДНИЦИ?

Какво предизвиква пълната загуба на национално чувство у хората на новото време. Причините са два вида – вътрешни и външни.

Една основна причина е свързана с народопсихологията на нашия народ – ние сме алчни, не че другите не са алчни, защото в последните векове сме били  бедни и материалните блага са се превърнали в център на интересите и желанията на хората. До 20-ти век тази алчност не личеше много, защото нямаше как да се развихри под турска власт. Обаче след Освобождението, демонът на алчността се развихри свободно и това се вижда от историята. Въпреки всичко и свободна България си остана бедна и нашите алчни хора завистливо гледаха как чуждите грабители трупат богатства.

Това разпали втория ужасен порок на българите – ЗАВИСТТА. Тя също произлиза от бедността, но не  изчезва  със забогатяването. При социализма, общият стандарт на живот се вдигна много и съгласно комунистическия морал се очакваше хората да станат ангели без крила. Това не се случи, защото алчния човек иска още и още, за него думите стига и достатъчно не съществуват. Завистта и алчността вместо да отмрат, започнаха тайно да избуяват в душите на хората. Те си завиждаха помежду, завиждаха на тези, които са над тях и особено завиждаха на онези отвън, които според народната представа живееха в златни палати и ядяха от златни блюда.

Тези пороци бяха пропуснати от социалистическата власт, която не направи нищо, за да възпита у новите поколения истински добродетели и патриотизъм. Патриотизмът беше избутан настрани от интернационализма и ни принуждаваха да обичаме народи от Африка и Азия повече от своя народ.

Младото поколение се оказа с една огромна празнина в душата, която  не беше запълнена с любов към чуждите, нито към своите.

Мечтата на младите беше да заминат на Запад и да останат там. Обетованата земя беше  Германия. Същата тази Германия, която ни докара безброй беди и 2 национални катастрофи, но това нямаше значение за кандидат-бегълците, защото те не се идентифицираха с България. Тези безродници както чорбаджи Юрдан Диамандиев от „Под игото“, смятат, че Германия не им е направила лично нищо лошо и няма причина да й се сърдят.

Тоест те поставят ЛИЧНОТО най-отгоре – не ме интересува какво става със страната ми, нито със сънародниците ми, важно е – аз да съм добре. Точно тази философия подсилена от традиционното виждане от турското иго, според което всеки трябва да се спасява сам, защото няма нито държава, нито социум, който да те защити. Всички ние сме чужди един на друг и много лесно се оказваме от род и Родина.

Сегашните безродници бързат да напуснат страната, без да съобразяват, че в момента има глад за кадри и всеки способен млад човек, избрал си подходящо образование може да си намери прекрасна работа у нас, с добра заплата и добри условия за труд. И да си живее в собствения дом, при близките в родната си страна.

Вместо това тези безродници хукват за чужбина, там живеят във фургони, мазета и тавани, работят каквато и да е работа, получават нищожни пари, сравнени с разходите там и дори нямат здравно осигуряване и трудова защита. Обаче продължават заслепено да хвалят Запада и така да увеличат нови глупаци там. Всъщност, който е глупав е глупав завинаги и всеки си избира РОБСТВОТО. Нашите безродни глупаци не си дават сметка, че отиват в общества, които не ги приемат и няма да ги

приемат никога, които ги смятат за второ качество хора и всеки път, когато настъпи криза, те ще бъдат първите изхвърлени на улицата. Колкото и да се подмазваш, колкото и да лазиш в краката им, ти няма да станеш един от тях и няма да получиш това, което ти се полага по способностите. Това го е прозрял Стоичков и затова ги псуваше наред.

Патриотичното възпитание трябва да започва от ранно детство чрез учебните заведения, книгите, песните, филмите, телевизията и интернет. Трябва целенасочено да се променят учебните програми, така че  учениците да добият представа за  история и културата на своя народ, а и също за самата страна – нейната география. Трябва да им се преподават не само светлите страници от историята, но и тъмните, мрачните. Светлите страници събуждат гордост, повишават самочувствието им на българи и закрепват тяхната идентичност.

А тъмните страници служат за ПОУКА, там могат да се видят грешките, за да бъдат избегнат. Но това изисква изключително добра подготовка на учителите по история, като се обърне особено внимание на техните словесни способности.

Историята е разказвателен предмет. Тя трябва да бъде поднесена интересно, увлекателно  и достъпно. Само тогава самите учениците ще могат да си направят изводи за събитията от историята. Учителят трябва да ги насочи, а не да им натрапи изводите и само тогава резултатът ще бъде добър. Историята е сложна наука и учениците се нуждаят от ВОДАЧ, за да се ориентират в събитията и епохите. Особено важен и полезен е сравнителния метод, когато в една и съща епоха се изучават събитията от различни страни и така по-лесно се запомнят от децата. Историята е коплексна наука и трябва да се изучава комплексно. Учителите трябва да бъдат като нашите възрожденски даскали, които не само учеха децата на четмо и писмо, но и ги направиха българи. През Възраждането учителите са учили не само децата, но и възрастните, те са били водачите на обществото. Учителите като Аристотел (тракиец, но елин по дух), Йоаким Груев, Найден Геров, Рада Киркович, Ганчо Ценов и Стоян Шангов са като светилници, които осветяват пътя на българския народ и без тях е МРАК.

 Другите будители и възпитатели на патриотизъм у младежта са учители по литература. Там квалификацията трябва да е на много високо равнище, за да може преподавателя да задържи вниманието на учениците, да им помогне да вникнат в смисъла на творбата и да им предаде моралните уроци от нея. Поради особеностите на нашата история, най-големите ни класици са свързани с борбите на българския народ за освобождение. Поради това те са застъпници на патриотичната идея и книгите им са насочени в тази насока. Учениците се затрудняват да ги разбират, защото там са замесени исторически събития, които трябва да изучават по история. Добрият преподавател по литература трябва да познава добре българската история, за да може да я свърже с литературните творби. Неговата работа се усложнява и от архаичния език, който затруднява учениците и те бързо се отказват от четене.

Ако преподавателите по литература продължават да преподават този учебен предмет както до сега, следващите поколения ще бъдат още по-неграмотни и още по-некултурни и опростачени. Както във всяка друга професия, и в учителската всичко се решава от КАДРИТЕ. Поголовното повишение на заплатите в образованието не решава въпроса за кадрите, първо, защото е закъсняло с около 20 години. Тези заплати трябваше да бъдат дадени примерно през 2000 г., за да задържат в образованието тогавашните специалисти и те да създадат следващото поколение преподаватели – способни да обучават качествено. А сега се надпреварват кой е по-прост учениците или част от учителите.

Това показва, че въпросът не е в парите, а в качеството на преподавателите. А това качество може да бъде добито само чрез широк подбор. За съжаление за педагогическите специалности има много малко кандидати, така че там вместо да се прави подбор пускат всички. Така в образованието попадат хора, чието място не е там и създават на свой ред некачествени учащи.

Патриотизмът е свързан също с културата на един народ.

Не само знания за история и литературата, но и знания върху самата култура на своя народ, създават онова комплексно чувство, което включва не само декларативен патриотизъм, но и вътрешно чувство на гордост и любов към това, което твоя народ е сътворил.  Любовта нараства, когато има причини да цениш ЛЮБИМОТО, това важи и за  Родината. Затова Иван Вазов подчертава, че и ние сме дали нещо на света. Всеки българин трябва да знае великите дела на своите деди и да се гордее с тях. Да може да каже – аз се гордея, че съм българин, защото моят народ може да е беден материално, но никога не е беден ДУХОВНО.

А сега, за съжаление някои НАШИ СЪНАРОДНИЦИ се отричат от България и от българското и искат да бъдат европейци, американци, но не заради по-високата им култура, а заради парите и лукса. Тези хора могат да бъдат наречени с една дума – ПРОДАЖНИЦИ. Тези НЕВЪЗВРЪЩЕНЦИ не си дават сметка, че те са отнели на България, най-важното – нейното бъдеще, лишавайки я от генетичния материал, който са го наследили.

Те са изнесли не само СЕБЕ СИ, образованието си, но и ДЕЦАТА СИ и ТЕХНИТЕ ПОТОМЦИ. Така България остава без хора, а ПРОДАВАМЕ КРЪВ и СПОСОБНОСТИ. Патриотът трябва да е готов не само да получава, но и да дава нещо на СВОЯТА СТРАНА. И както казва Ана Ахматова: „Нет и не под чуждим небосводом  и не под защиты чуждых крыл, я была тогда с моим народом, там где мой народ к несчастью был“, в превод: „Не под чужди небосводи и не под защитата на чужди крила, аз бях тогава с моя народ, там където моя народ за нещастие беше“.

Това е истински патриотизъм, а не като завистника Евгени Евтушенко, който напусна Родината си и отиде в Америка при враговете й да умре там. А Владимир Висоцки на слуховете, че е напуснал Родината си и живее във Франция, беше отговорил – „Не се претиснявайте, не съм заминал и не се надявайте, няма да замина“.

КУЛТУРАТА КАТО ЧАСТ ОТ ПАТРИОТИЗМА

Обобщено погледнато и обучението по история и обучението по литература влизат в общото понятие култура. Огромната грешка, която се прави от много модерни и надъхани „експерти“ е твърдението, че на човек не му е нужно да знае нищо повече от онова, което ще работи. Този вид хора са за ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА, защото оставяйки без работа те не могат да намерят точно същата,, а не стават за НИКАКВА РАБОТА. Тясната специализация не позволява на човека да разшири своите знания и умения за да може да работи нещо друго.

Образователната система насочена към тясната специализация превръща хората в ЗОМБИТА, прости винтчета от икономическата машина, тях ги експлоатират и после изхвърлят.

Образователната система трябва да дава на хората широк кръг от знания и умения, за да могат гъвкаво да реагират на пазара на труда. Културата включва не само практически знания, но и разбиране за света (философията), за изкуството и умението да се общува с другите хора. Затова трябва образователната система, която включва знания, умения и кръг оведомяване (информация), която не е свързана с пряката дейност, но дава ШИРОТА на ума т.е. културата и изкуството. Те изглеждат ненужни, но развиват ума, речевите способности и гъвкавостта на реакциите към околния свят. Това дава възможност на младия човек да се изяви в каквато и да била област и да напредне в нея. тези способности биха позволили на човека да напредне дори и в бедна и сравнително изостанала държава. Този човек няма нужда да напуска Родината си, за да търси по-добри условия в чужбина, защото може да си ги създаде ТУК. И ако е правилно възпитан в любов към Отечеството, познаването на неговата история, култура и език, то този човек ще бъде истински патриот, който ще работи за развитието и издигането на СВОЯТА РОДИНА, а не на ЧУЖДИ ГОСПОДАРИ. Истинският патриот трябва не само да декларира любов към Родината, но и да бъде готов да понесе лишения в нейно име. Ако един народ не е готов да защитава родната си страна, то той ще загуби живота си. Затова Иван Вазов най-големият патриот между писателите пише за героите от сръбско-българската война – „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха и твойто име само кат мълвяха, умираха, без страх“. Това е върховна саможертва на патриота, но дори и никога да не му я поискат, човек е длъжен да работи и служи на своята Родина и да не очаква непременно богата отплата.

ПАТРИОТИЗМЪТ И ОТПЛАТАТА

В епохи, където  материалното се превръща в самоцел и властват парите, се губи най-важната характеристика на истинския ПАТРИОТИЗЪМ – БЕЗКОРИСТНОСТТА. Въпреки декларативността, която замества истинското чувство и прикрива често меркантилни сметки, такива патриоти не желаят да  жертват нищо в името на своето Отечество, но чакат то да им дава.

Тези хора ползват всичко, което може да им даде страната, но не смятат, че те й дължат нещо. Такива хора са невъзвращенци, които бягат от проблемите в родината си, търсейки лично благополучие и изоставяйки близките си на нещастната им съдба. Това е резултатът от насаждания с години национален нехилизъм и измамното чувство – светът е ТВОЙ и можеш да намериш по-хубава страна от ТВОЯТА. Националниат нихилизъм е целенасочена политика с цел да се унищожат националните държави, да се разкъсат кръвните връзки между хората и те да останат под властта на всеки злодей, който мине. Протестите в Париж показват какво всъщност тормози хората – това, че тяхната държава, тяхната Родина не ги защитава и не се грижи за тях. Но съвремените хора забравят, че грижата е ДВУСТРАННА. Не само страната трябва да се грижи за хората, но и те за нея.

ПАТРИОТИЗМЪТ И ВЛАСТТА

„Не питай какво ще направи страната ти за тебе, а какво ще направиш ти за нея“ – Джон Кенеди.

Главният защитник на народа и неговите интереси е държавата. Тя с нейните структури трябва да осигури ред и спокойствие, за да може да функционира икономиката, хората да живият спокойно и да се осигури производство на материални и духовни блага. Всички тези неща в действителност зависят от държавата, въпреки твърденията на либералите, че може и без държава да се мине. Това означава, че населението трябва да припознава държавата за СВОЯ, да я уважава, да я обича, да спазва законите й и при нужда да я защитава. Без тази ВЗАИМНА ЗАВИСИМОСТ обществото е СЛАБО и първия враг ще го унищожи.

Това означава, че ПАТРИОТИЗМЪТ трябва да бъде издигнат в държавна политика, да бъде ИЗУЧАВАН в училище и да бъде осъществяван от самия държавен апарат.

Например, срещу външните опасности ние сме защитавани само от няколко души – министър-председател, президент, външния министър, военния министър и министъра на МВР. Ако тези хора или тези служби служат не на Родината, а на нечии външни (чужди) интереси, то те са в състояние да я продадат на враговете й ЦЯЛАТА, без значение какво мисли НАРОДА.

Разстрелът на 67-те депутата след Втората Световна война заради предаването на България в ръцете на нацистите е жестока, но СПРАВЕДЛИВА мярка за техните престъпления.

Националното предателство е толкова огромно престъпление, че за съжаление хората дори не го схващат като престъпление и дори не го осъждат морално поради ЗОМБИРАНО ЗАСЛЕПЛЕНИЕ. Богдан Филов не е получил пари за това, че е предал България, но това не го прави по-малко ВИНОВЕН. Неговото Правителство и Парламента нямаха физическа възможност да спрат германците, а трябваше да възразят срещу нахлуването, а не да се запишат в редиците на нацистите. А както казва Тери Прачет – хората подкрепят злото не защото казват ДА, а защото не казват НЕ.

Когато правителството на Б. Филов предаде България на Германия, всичко е било подготвено, хранителните стоки изчезнали за един ден и на другата сутрин страната ни осъмна с купонна система. Това означава, че всичко е било подготвено предварително и обмислено, купоните отпечатани и ограбването на страната ПРЕДРЕШЕНО. Ако бяха нахлули в България като врагове, а не като съюзници, те пак щяха да я ограбят, но поне нашата власт и държава нямаше да им бъде СЪУЧАСТНИК. Това ПРЕДАТЕЛСТВО беше прикрито с патриотичен смокинов лист – изпълнение на нашите национални въжделения. Очакваше се, че след победата Германия ще ни даде земите, за които претендираме. С това се опитаха да убедят народа, че предателството си заслужава. Единствената отплата за националното предателство е СМЪРТНАТА ПРИСЪДА.

ПАТРИОТИЗМЪТ КАТО ПОДГОТОВКА НА ВСЕКИ ЧОВЕК

„Като не искаш мира, на ти секира“ – княз Крум към византийския император Никифор Геник.

Патриотичното възпитание трябва да започва от ранно детство, за да се утвърди патриотизмът като част от мирогледа на човека. Това е особено важно сега, когато външни и вътрешни фактори рушат патриотизма и насаждат национален нихилизъм. Затова в децата трябва ЦЕЛЕНАСОЧЕНО да се вгражда любов към родната земя, към сънародниците (своите) и гордост от нейната история и култура. А безродниците са без минало като народ и нямат чувство за ПРИЕМСТВЕНОСТ. Съвременната проповед, която превъзнася егоизма, меркантилизма, уталитаризма в крайна сметка оставя хората сами срещу злините на света, без подкрепата на СВОИТЕ. Съвременните космополите и национал-нихилисти изоставяйки Родината и мислейки, че светът е ТЕХЕН (!?), не си дават сметка, че всъщност губят единственото нещо, което наистина е техно – Родината и сънародниците си.

Само в тази среда човек има ИСТИНСКА СТОЙНОСТ и може да възпитава децата си в наследените ценности. Народите, които са загубили родната земя също са успявали да се спасят от размиване, носейки Родината със себе си и пазейки своята национална история, религия, език, култура, които ги различават от ДРУГИТЕ. Всеки, който не съумее да запази тези неща, се оказва асимилиран и губи ВСИЧКО. За да се спасят хората от тази асимилация (поглъщане)  трябва упорито да се обучават в патриотизъм още от деца. За тази цел трябва да се възроди българското изкуство, особено КИНОТО, което от много години робува на чужди идеи и се напъва да прилича на външни образци. За младежта е нужно да има филми с патриотична насоченост, театрални представления, в училище трябва да се възстановят изучаването на възрожденските песни, децата трябва да могат да ги пеят по празниците, трябва да се възстановят литературно-музикалните предстваления, при които се декламират патриотични стихове и се пеят патриотични песни.

Изкуството има огромна роля за запазване на НАЦИОНАЛНОТО САМОСЪЗНАНИЕ и за събуждане на патриотичните чувства у хората. През 1937 г. интернационалиста Сталин виждайки, че войната с Германия е неизбежна, се зае да възстанови унищоженото от самия него национално чувство у руснаците. Първото средство за това възстановяване беше шедьовъра на Айзенщайн – „Александър Невски“, който напомни на руския народ, че тевтонците не за първи път нахлуват в родната му земя и че трябва и могат да бъдат ОТБЛЪСНАТИ. Знаменителната заключителна фраза на филма бе – „Кто с мечом к нам придет, от меча и погибнет“ – „Който идва при нас с меч, от меч и ще загине“.

На всички хора трябва да им се втълпява ПОСТОЯННО, че са българи, че милеят за България, че ще я защитават ако се наложи и че няма да я изоставят при никакви обстоятелства. И както казва великия руски патриот и поет Некрасов: – „В минута на УНИНИЕ, майко Родино, аз долитам в мисълта си при тебе. Съдено ти е още много да страдаш, но зная, че няма да загинеш“.

Патриотичното възпитание трябва да залегне в основата на самите учебни предмети, особено история и литература, но също така и география на България. Обаче за това трябва да се промени и подготовката и на самите преподаватели. Те трябва да имат много по-широки познания по история, литература, география и култура, за да могат да  преподават на децата чувство на гордост, любов към своята Родина. Ако това не бъде направено, а народът ни ще продължи да изтича навън и накрая ще загуби ЕДИНСТВЕНАТА ЗЕМЯ, заради която си струва да живее – България.

ЛИЧНОТО ОБУЧЕНИЕ

В наше време поради увеличението по технологиите се създаде една представа, че ролята на учителя ще става все по-малка и може би след време учителят като субект ще изчезне и ще бъде заменен от безлични и бездушни електронни програми. Тази заблуда е създадена от хора, които не са имали щастието да имат в детството си истински учители и няма как да преценят тяхното значение. И в самата образователна система се набляга от една страна на ТЕСТОВЕТЕ, а от друга страна на самоподготовката на учениците. Но самостоятелната подготовка не съществува преди да очакваме нещо от ученика, защото първо трябва да му дадем нещо.

Сега, когато достъпът до външна информация е крайно облекчен, ученикът може да използва Международната Мрежа (internet) , за да научи напише желаното съченение, без да научи нищо. За да се избегне тази безсмислица, учителят трябва да стане разказвач, да предаде на учениците информацията по темата, да открои верните места и те да бъдат разбрани от учениците. Затова обаче той трябва да улови и задържи вниманието им. Тоест разказът му да е по-интересен от четенето в мрежата. За да получи ученикът не само фактологията, но и емоционалното съдържание на материала, учителят трябва да наблегне на него и със силата на словото и да разкрие чувствата на хората на съответната епоха. Следователно, ролята на учителят разказвач би трябвало да се увеличава, но за тази цел трябва да се промени университетското обучение на преподавателите.

Първо, за учебни предмети като литературата, историята, географията трябва да има непременно устен изпит, за да се прецени дали кандидата може да говори пред публика.

Второ, трябва да се изучават не само основните предмети, но и тези, които имат връзка с тях, защото няма как да се изучава литература без история и затова учителят трябва да бъде подготвен и по история, за да прави връзките. Същото важи и за географията. когато учителят е подготвен по този начин и самия той е патриот, той ще може да предаде на учениците не само нужната информация, но и емоционалната нагласа и да възпита в тях истински траен патриотизъм. В противен случай образованието ще губи все повече смисъла си и хората ще стават все по-големи НИХИЛИСТИ и БЕЗРОДНИЦИ.

ПАТРИОТИЗМЪТ КАТО ТВЪРДО АГРЕГАТНО СЪСТОЯНИЕ

Патриотизмът трябва да се възпитава не само в образованието, но и чрез изкуството. Киното, телевизията, театърът и художествената литературата в наше време са длъжници на нашата  Родина, защото вместо да възпитават любов към България, те насаждат НИХИЛИЗЪМ, безнравственост, безсмисленост и преклонение пред ЧУЖДИ КУМИРИ.

Българската интелигенция е да поддържа жив националния дух и да напомня на народа, кой е, откъде идва и къде отива. Интелигенцията е като СВЕТИЛНИК, който трябва да осветлява пътя на своя народ и не случайно през Възраждането ги наричат просветители. Писателите на новото време често се оплакват, че не получават желаното признание от хората и техните премъдрости остават непознати за народа. Но никой от тях не си задават въпроса, какво пишат, как го пишат, каква художествена стойност има написаното, че да очакват признание. Тези  интелектуалци не запрятат ръкави да създават творби, с които да служат на своя народ, а все гледат да се подмажат на чужди елементи, да покажат какви европейци са и колко презират своя народ и своята Родина. Тези хора са всъщност ПРЕДАТЕЛИ на своя народ и Родина и не заслужават МИЛОСТ. Би трябвало министерството на културата ЦЕЛЕВО да подкрепя финансово дори да поръчва творби – театрални, филмови, литературни с патриотична насоченост. В нашата класика има неизследвано богатство от литературни творби, които биха станали прекрасни филми, които биха привлекли публиката. Театърът също има какво да вземе от класиката и да създаде добри пиеси. Затова обаче трябва подбрани и подкрепени от добри сценаристи, добри режисьори и добри актьори, а не всички да получават еднакво пари на калпак. Ако се дават пари за осъществяване на добри патриотични проекти за филми, пиеси и книги и самите автори биха насочили в тази покока и България само би спечелила от това.

Като цяло трябва да отбележим, че България се нуждае от сериозна промяна на  отношението към патриотизма, родната история и родната култура. Част от това може да бъде изпълнена от властта, но друга част зависи от самите хора – българите. Трябва да проявяваме нетърпимост към агресивните чужди влияния, към агресивните чужди влияния, които рушат нацията, културата и традициите (обичаите).

Всякакви оправдания, че така ставаме по-европейци, са думи на ПРОДАЖНИЦИ и БЕЗРОДНИЦИ, често платени отвън.

Държавата трябва да се погрижи да ограничи  и дори да изхвърли външни организации, които  дават пари, за да прокарват антибългарски идеи. Трябва да се насочи вниманието съм патриотичното възпитание на подрастващите, за да спасят бъдещите поколения от НИХИЛИЗМА.

В големите държави се проповядва патриотизъм и даже шовинизъм и същевременно се стремят да разрушат чуждите нации и култури. Ако ние сами не се защитим от чуждите попълзновения няма кой да ни защити, защото ЕС, в който са включени „доброволно“ не е  организация, която цели развитието на националните държави и култури, а империя , която се опитва да ги изличи. В глобален мащаб се забелязва същата тенденция се забелязва същата тенденция дори и ООН се плъзна по линия на глобализацията на всеобщата миграция, която в перспектива ще срине всички, включително и тях. Тази безмозъчна политика е продукт на безумците, които си въобразяват, че така ще могат да управляват света. Това е резултат от дълги години прокламирана теория за управляемия хаос, която е очевидно провалена, но те продължават да се вкопчват в нея.