ПОГОЛОВНОТО ГЛАСУВАНЕ – КУКИШ ЗА ИЗБИРАТЕЛЯ

Из ръкописа „Аватар“ от Варуда Васуда,
текстът очаква своя издател

*******

Мото: “ Когато слепец слепеца води и двамата в ямата падат“.

Най-голямото нещастие на съвременния свят е КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, натрапвана на народите, без оглед на фактите, историята и конкретната ситуация. Моделът на Западната Демокрация (ЗД) е много несъвършен и ако въобще работи, това става в много редки случаи и за сравнително кратко време. Това обикновено са мигове на благополучие и благоденствие на държавата, когато икономическата база работи с пълна сила, в страната цари мир и спокойствие, и управлението е на автопилот. Управляващите имат повече представителна функция и ако не се бъркат на гладко вървящата машина, нещата известно време са прекрасни.

Естествено при тези условия, колкото по-малко се управлява държавата, толкова е по-добре и всички, и електорат и избраници, живеят с представата, че това ще продължи ВЕЧНО. Обаче идва един момент, когато нещо в условията се променя, икономиката започва да буксува, страната е заплашена от ВЪНШНИ ВРАГОВЕ, започват ВЪТРЕШНИ РАЗМИРИЦИ и автопилота на управлението вече не действа.  Сега страната трябва да мине на РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ и проблемите да бъдат решавани от народните избраници. Тогава се разбира, че

качеството на управлението зависи от качествата на управляващите, а те от качествата на избирателите.

И точно от този омагьосан кръг започва катастрофата. Народните избраници са еманация на най-низшата част от народа, тъй като тя е най-многобройна, най-лесно се манипулира, най-ефективно се купува и е най-вероятно да отиде да гласува. Поради това  нейните избраници се оказват на върха на властта (да си спомним Дизма), независимо, че не притежават никакви качества, знание и умения да упражняват въпросната власт. За да отидете да работите в Енерго-дружество е нужно електротехническо образование, но за да станете министър на енергетиката, не ви е нужна никаква диплома и никакви знания.

Както гласи един от основните закони на Мърфи: „Който може да учи, ще учи, който не иска да учи ще отиде в производството, а който не иска нито да учи, нито да работи, ще управлява образованието и производството, докато ги съсипи“.

Има едно общо правило, което важи за всички демокрации, а то е, че към властта посягат по принцип НЕКАДЪРНИЦИТЕ, АЛЧНИТЕ, ЛЕНТЯИТЕ и провалилите се в своите професии. Затова е невъзможно и да се направи така нареченото ЕКСПЕРТНО ПРАВИТЕЛСТВО, защото под думата експерт се разбират не най-добрите в съответната област, а ШКАРТОТО на провалилите се.

Подходящ пример е, че за 23 г. и над 10 министри на енергетиката, някои от които инженери, не сме чули от тях едно смислено изречение отнасящо се до този бранш (клон), което да показва тяхната компетентност и резултатите са налице, енергетиката е съсипана тотално и положението отива към метежи.

Проблемът е, че демократично избраните управници смятат, че са качени на върха на властта, за да ползват облагите и привилегиите, да се показва по телевизията и да правят далавери.

Когато дойде мигът да управляват конкретния бранш, те се оказват не в час, показват пълна липса на информираност и пълна липса на способности и знания, с които да оправят положението. Вследствие на това всяко действие само влошава положението и предизвиква нови сътресения, които трябва да бъдат решавани от същите НЕКАДЪРНИЦИ.

Още по-лошо е, че в наше време

над главата на нашите управници и администрация стои европейската имперска върхушка.

Така дори ако случайно в България местните управници вземат някакво благоприятно за страната решение, от Брюксел незабавно ще го стопират и ще ни наложат друго, което е в ущърб на нас. Наличието на ДВЕ администрации, при което НАШАТА е подчинена и ни превръща фактически в КОЛОНИЯ, а цялата ИЗБОРНА ИГРА и страстите около нея е НЕЛЕПА ПОДИГРАВКА.

12.10.2013 г.
Всъщност демокрацията отдавна е загубила този смисъл, който е имало в древността. В малките градове-държави с население от няколко хиляди души, голяма част, от които са нямали право на глас при решаване на проблемите – жените, децата, робите, чужденците (ме-теките – (чуждите) хора) са можели да събират цялото правомощно население на площада и да вземат общи решения. Дори  и тогава е било трудно да се постигне съгласие и затова много бързо ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ започнала да губи своето значение и да се замества с други форми за управление. Някои от тях запазват следите от демокрацията, но тя вече не е ПРЯКА т.е. с участието на всички граждани, а ПРЕДСТАВИТЕЛНА – или ИЗБИРАЕМА, когато ВЛАСТТА се делигира на избрани по някакъв начин от народа хора.

Резултатите тук са абсолютно
същите избраници отговарят на манталитета на народа и в повечето случаи са толкова прости и некадърни, колкото голяма част от тълпата.

Това се дължи на най-големия ПОРОК на демокрацията с нейната статистическа същност.  Тъй като изборът зависи само от БРОЙКАТА гласували за определения кандидат, ясно е, че най-многобройни са тези хора, които нямат нито ума, нито знанията, нито културата, за да преценят последствията си от избора.

Така че може да се каже, че

демокрацията е изборът на лумпените, тълпите и най-низшите духом в страната. Не е чудно, че избраните от тях са лумпени и нищи духом.

Това се отразява пагубно в критични ситуации, когато трябва да се вземат важни решения и те да се приложат бързо и ефикасно.

13.10.2013 г.        НАРОДЪТ НЯМА ИЗБОР

Мото: „Quod capitae, tot sententiae“ – „Колкото глави, толкова мнения“.
Мото: “ Днес нищо не се случи“- (14 юли 1789 г. превземане на Бастилията (= Сграда) и започва Френската Революция, и само френският крал Луи XVI е страник в Йерусалим.

Независимо, че в древността в избирателния процес не участва цялото население, а само мъжете с определени граждански права, вече се забелязват основните пороци на ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ, които по-късно се превръщат във водещи и съсипват всички шансове за компетентно управление. Първият  порок се е родил още в Атина при пряката демокрация, това е появата на партиите. Парламентарните партии се отличават с една особеност, а именно, те са аморални по състав и са обединени от МОМЕНТНИ ОБЩИ ИНТЕРЕСИ. Богатите и властните в самата Атина бързо разбрали, че пряката демокрация е всъщност е една БЕЗПОЛЕЗНА ГОВОРИЛНЯ, в която има толкова мнения, колкото и участници и не могат да се вземат НИКАКВИ РЕШЕНИЯ.

Затова  те започват да се организират на групи според интересите си и да убеждават народа да ги следва и да гласува за ТЕХНИТЕ РЕШЕНИЯ. Обикновено, за да се постигне това, още тогава се е минавало към откровено купуване на гласове често чрез раздаване на храна – мръвки, хляб и вино, понякога дребни пари или други облаги срещу  подкрепа на агората ((народното) събрание).

Така народът се разделя на няколко групи гравитиращи около олигарсите, при което окончателно губи каквото и да е власт върху решенията, независимо колко вредни са за самия народ. Освен това много  бързо се оформя структурата на изпълнителната власт т.е. на тези, които всекидневно упражняват властта и вземат решения. От народа се очаква да ги избере и след това да се изтегли за цялото време на мандата им, без да може реално да влияе върху решенията им. Това развръзва ръцете на олигарсите и фактически предава ЦЯЛАТА ВЛАСТ на тях. Така с НАРОДОВЛАСТИЕТО е приключено веднъж и завинаги, но видимостта остава и мами хората и до днес.

Най-важният порок на тази система е липсата на ОБРАТНА ВРЪЗКА т.е. невъзможността народът или избирателите, делигирали властта на някого, да си я вземат обратно.

Дори размирици и излизане на улицата на големи маси хора, не гарантират, че нежеланите управници ще си отидат. В повечето случаи, те просто хвърлят срещу масите армията и полицията, за да възстановяват реда като ги пратят в къщите им, в затвора или в гробищата според конкретния момент. Това показва колко трудно, да не кажем невъзможно, е да бъде върната властта обратно на така наречения суверен – народа.

В много крайни случаи се прибягва до един ловък финт – при сериозно недоволство, властниците поддават оставка, Парламентът се разпуска и се стига до предсрочни избори. Пропагандата представя това като изключителна постъпка на управляващите, които сами връщат мандата на народа суверен, за да избере по-достойни. Проблемът е обаче, че за да се избира, трябва да има от какво, а на следващите избори се подреждат същите партии и същите хора, които току-що са били свалени. Повечето хора не разбират, че каквото и да става на върха на пирамидата, на етажите под него  стоят все същите хора и чакат своя ред за власт.

Обикновено провалилата се управляваща партия в новия Парламент минава в опозиция, а тази, провалила се един мандат по-рано  се връща отново на власт, а избирателите се безпаметни. Ако запазването на страната е НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНО, се сменя конфигурацията, но силите влиящите на властта остават същите.

Единствено непоклатими остава властта на тези, които стоят зад управляващите т.е. олигарсите.

Провалилите се партии, отдавна са измислили начин да се задържат във властта като минат в опозиция. Така се освобождават от отговорността за решенията, грешките и престъпленията  на управляващите, изчакват да се забравят техните собствени престъпления и на следващите избори пак си пробват КЪСМЕТА.

Резултатите не могат да бъдат други освен катастрофални. Единственото нещо, което би могло не да оправи нещата, а леко да ги подобри, би била мандатността на самите депутати, за да не става така, че някои да изкарват в Парламента до пенсия. Това би принудила партиите да излъчват нови личности за кандидати и би осложнило живота на олигархията, която ще трябва да купува или да сплашва все нови хора.

14.10.2013 г., мото:
1. „В Ганьовите равни двори, сладко пее кандидат, кандидат, моли се и дребни сълзи лее, за мандат, за мандат. И макар, че Ганьо много е видял, но умът му още май не е дошъл“ – Тома Измирлиев.

2. „Депутат, депутат, туй е чудо занаят, спиш, почиваш си благат, но омръзне ли ти брат, ставаш, вземаш важна поза, понапсуваш тоз и онзи и си легнеш пак благат, верен на дълга си свят“ – Тома Измирлиев, брат на големия поет Христо Смирненски.

Развоят на представителната демокрация показва една тенденция към изработване на хитри номера, които се прилагат и до днес с голям успех. Най-важният е да убедиш хората, че гласувайки на изборите, те взимат активно участие в управлението на страната. За да се подкрепи тази ОТКРОВЕНА ЛЪЖА, не се жалят пари, нито време, нито усилия. В нейна подкрепа са впрегнати най-могъщите сили за убеждаване на планетата – масмедиите. За олигарсите е важно парламентарната система да работи. Обикновено се смята, че основните БАЗОВИ ИГРАЧИ (олигарсите) мечтаят за диктатура, но това не всъщност не е вярно. Те предпочитат не едноличните режими, а парламентарната демокрация, защото диктатурите са НЕПРЕДСКАЗУЕМИ и от определен момент нататък стават НЕУПРАВЛЯЕМИ. Точно обратното, диктаторските надстройки започват да притискат със своите си лични интереси и накърняват интересите на олигарсите. Затова добре шлайфаната система на парламентарната система ги устройва най-много и им дава най-големи възможности за манипулиране на властта. Какно е в такъв случай мястото в тази вековна игра ? Те просто са средство, чрез което  до лостовете на властта се добират тези, които искат да я имат тази власт и да се облагодетелстват от нея. Това особено важи в новото време, когато едно от най- големите в разходите на държавите  са държавните поръчки за различни цели. Парите се плащат от бюджета, но изпълнението се възлага на частни фирми свързани с този или онзи олигархичен кръг. Това е много ефективен начин  за източване на бюджетите, тъй като е крайно конкурентен, огромно значение има каква позиция във властта заема твоето лоби и доколко е в състояние да ти осигури най-изгодните държавни поръчки. Заради това олигархията държи  не само  централните, но и местните власти. Всеки народен избраник в крайна сметка се оказва по един или друг начин обсебен от истинските господари на страната и принуден да играе по свирката. Ако не го направи рискува да му спретнат някой компромат и да го изхвърлят завинаги от политиката.

15.10.2013 г.       КУКИШ ЗА ИЗБИРАТЕЛЯ

Всичките тези недостатъци на демокрацията се развиват и укрепват през вековете, унищожавайки и най-малката възможност за обикновените хора да влияят върху тези, които решават съдбините им. Върхът на опорочаването на Парламентарната система  настъпив 20-я век, когато с фанфари и знамена, светът приветства поголовното избирателно право. Сега вече  всички пълнолетни граждани без разлика на пол, етнос и религия или обществено положение, получават еднакво право да гласуват. На пръв поглед това е върха на демокрацията, увенчаващ години за постигането му. Резултатът е повече от катастрофален, със разширяване кръга от избиратели, се засилва и добива решаваща роля най-лошия порок на демокрацията – статистическия принцип, по който се избират кандидатите. Единственото значение има  количеството на гласуващите за някого, а тяхното качество или качеството на избраника нямат  никакво значение и това е много важно да се разбира и знае.

Така окончателно се завършва процеса на предаване на властта на тъпи, некомпетентни и корумпирани негодници, избрани от определено количество тъпи, некомпетентни  и корумпирани идиоти. Тази система окончателно развръзва ръцете на властта, тъй като изборът практически е необратим и няма законна сила, която да махне негодника от кормилото.

Прав е лорд Байрон като казва, че най-лошият вид управление е ДЕМОКРАЦИЯТА, защото тя е АРИСТОКРАЦИЯ  НА НЕГОДНИЦИТЕ.

Добавянето  към избирателите на ЖЕНИТЕ, всъщност удвои бройката и даде едно безценно оръжие в ръцете на властолюбците и техните КУКЛОВОДИ. От дълбока древност се знае, че жените  вземат решения под влияние на емоциите, а не на разума. Така се създаде възможност на власт да се качат хора, които нямат никакви други достойнства освен ПРИВЛИКАТЕЛНОСТ. Жените избират ВИРТУАЛЕН ЛЮБОВНИК, а мъжете ВОДАЧ и в двата случая грешките са огромни, а възможностите за манипулации още повече. Тъй като изборът, често се прави по ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ и няма никакво  значение какви са ИДЕИТЕ, ПРОГРАМАТА, МОРАЛЪТ и личните способности на кандидата. Никой от избирателите гласуващи по този начин не си дават сметка, че избраникът ще трябва да управлява, да взима трудни решения  и да поема отговорности, а не да участва в модно ревю или да се държи за кормилото като манекен.

Лошото е, че дори и да осъзнаваш, НЯМА да ти е от полза, защото избор всъщност НЯМА. Какъв е смисълът да избираш между двама безмозъчни маникени. Всъщност трябва  да се прави избор не между кукли, а между КУКЛОВОДИТЕ т.е. олигарсите и какво те ще направят за теб. А те никога нищо не правят за друг освен за СЕБЕ СИ, значи ИЗБОРЪТ Е БЕЗПОЛЕЗЕН.

16.10.2013 г.   КЛОПКАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ       
Закон на Мърфи: Не можеш да спечелиш, не можеш да завършиш наравно, не можеш да излезеш от играта – можеш само да загубиш.

Обаче системата е така изработена, че избирателят  при всички случаи губи. Ако отиде да гласува,  избира лобито на някаква група олигарси, които естествено гледат само СОБСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС. Ако не отиде да гласува, всъщност подкрепя друга група олигарси, без никаква полза за себе си.

Най-лошото е, че освен олигархичните интереси т.е. класови, от икономическата база, има и друга група интереси свързани се отделните интереси, маргиналии или религии в страната. Създаването на етнорелигиозни партии, което е характерно за новото време, постави избирателя в още една опасност, със своето негласуване да даде гласа си  фактически  за един враждебен  етнос или религия.

Това в момента се случва във всички европеидни страни, които си измислиха  ПАГУБНАТА ФИЛОСОФИЯ за свободното движение на хора, капитали и стоки, което всъщност е разграждане на всички граници и превръщане  на държавите в ханове, където всеки влиза и излиза, когато си иска.

И докато европейците правят демонстрации за „защита“ на „човешките права“, огромни маси пришълци и окупатори от други етноси, раси и религии нахлуват през разградените граници на белият континент Европа, закрепват се в „новите“ си райони, получават всички права и се захващат да правят деца и атентати, изнасилвания, кражби и престъпления. Заедно с това създават етнически и религиозни партии, предивяват аспирации към властта, прокарват свои депутати и постепенно незабелязани отначало ще превземат континента. Статистическият принцип на оформяне на властта, когато я печели този, който има най-много привърженици, им върши идеална работа и им позволява, без кръв и борба ДА ЗАВОЮВАТ ЕВРОПА.

19.10.2013 г.                ТОВА Е КРАЯТ

От всичко казано до тук става ясно, че ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ в този си вид, в който се практикува сега, има няколко изключително вредни порока, които я ОБЕЗМИСЛЯТ.

Първо, поголовното избирателно право създаде възможност на ЛУМПЕНИЗИРАНИТЕ ТЪЛПИ и най-нищите ДУХОМ, необразованите, неспособните да мислят със своята глава, да предопределят начин и вид на управление на страната. Второ, техният вот умело се използва от разни партии, за да заграбят властта, независимо дали са компетентни или не. Трето, липсата на мандатност на депутатите позволява едни и същи хора, да се провалят много пъти и да изпълзяват отново към властта.

Статистическият избор на изборите фактически лишава интелигентните и културни хора от реално участие в процеса, защото в сравнение с невежите тълпи, те винаги са в малцинство и не могат да повлияят на резултатите, и да надделеят.

Четвърто, липсва каквато и да е обратна връзка между избиратели и избраници, тъй като народа дори и да иска не е в състояние да отзове провалилите се и съгрешили политици, нито да им потърси сметка. Впрочем всеки, който бива избран за политиката се таксува за политик, а всъщност това не е така. Пето, независимо от своята компетентност, интелект и морални качества, всеки амбициозен негодник може да се дкопа до властта, използвайки споменатите недостатъци на системата и да я упражнява с години, независимо, че се вижда ясно, че е НЕГОДНИК и то негодник във властта.

Парламентарната Демокрация създава у хората лъжливо чувство и лъжлива представа, че у тях зависи НЕЩО и че действат по свободната си воля т.е. те са посочили своя опознат кандидат и те са го избрали. В действителност, нищо не зависи от хората, те са ЗОМБИРАНИ МАРИОНЕТКИ, разигравани до безсъзнание от свои КУКЛОВОДИ. В резултат на тези пороци, държвата се управлява от хора, които нито разбират, нито умеят да управляват и естествено грешките сриват страната и в икономически и в политически и в морален смисъл на думата като корумпират цялото общество, показвайки му ясно, че до върха може да се докопа всеки, стига да е некадърен, алчен и неморален.

В този си вид ПАРЛАМЕНТАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ е по-вреден от всички видове УПРАВЛЕНИЯ пробвани на Земята и тъй като пороците им са НЕПОПРАВИМИ, би трябвало да се мисли със замяната на някакъв друг вид управление.

Властта на олигарсите използвайки широко масмедиите, зомбира хората, кара ги да мислят, че няма АЛТЕРНАТИВА (друг избор) и че трябва да се примирят с БЕЗКРАЙНОТО изреждане на НЕКАДЪРНИ НЕГОДНИЦИ на върха на държавата. Впрочем, волът рие и на главата му пада, защото каквото хората сами си направят, никой след това не може да им помогне.