Носител на Купата на европейските шампиони (КЕШ) с Цървена звезда, шампион с Левски в България, водил и ЦСКА – София, печелил трофеи в още 9 държави. Сега обаче Люпко Петрович… няма дори договор. Работи в Литекс без контракт и краен срок. Това разкри пред bTV сърбинът, който за първи път в кариерата си влиза в ролята на спортен директор. 

С концерт пред няколко хиляди души в центъра на Ловеч и парти с Азис. Така Литекс отпразнува Купата на България през 2004 година при първия престой на легендата начело на тима. Днес в града е тихо. Всичко е различно. Отборът е във Втора лига, а Петрович в Литекс за четвърти път. На 75 години се чувства добре в Ловеч и избягва да прави равносметка на кариерата си. Приключението му продължава!

– Г-н Петрович, как се чувствате отново в Ловеч?

– Отлично. В Ловеч имах много добри резултати. Три пъти бях в Литекс. Всеки път постигах това, за което идвах – влизахме в Европа. Веднъж даже бяхме в групите – отстранихме белгийския Генк за това. После дори излязохме от потока към елиминациите. Това за Литекс и Ловеч е резултат по-ценен и от злато, традиция, история, рекорд…

– Сега обаче е по-различно. Сега сте във Втора лига, отборът е друг…

– Така е. Тимът е друг. Няма ги вече тези играчи, които са нужни на Литекс. Ще работим с младите и ще се опитаме да направим така, че Литекс един ден да се върне на мястото, на което е бил.

– За първи път сте спортен директор. Как се чувствате в тази роля?
– Това отговаря на ситуацията ми в момента. Повече гледам тренировките и по-малко участвам. Показвам някои неща. Имаме доста добър треньор, който работи качествено. Ценен е с това, което умее и прави. Бързо схваща това, което му казвам. Вярва в мен и аз в него.

– За първи път идвате в Ловеч преди точно 20 години – през 2003-а. Какво се промени за тези 20 години?

– Много неща, всичко. И в моята земя Сърбия много неща са промениха за това време. Много от нещата не са за добро, но трябва да живеем. Сега и тази война в Украйна. Всичко води света към лошо… В Ловеч промяната е, че ги няма фабриките. Няма хората къде да работят. Затова отиват в чужбина, в Германия, в Европа. Някои се връщат, а други не…

– На вас обаче тук ви е спокойно?
– Да. В това отношение Ловеч е спокойно място за живот. Няма трафик, както в София и Белград.

Залп от Ловеч! Люпко Петрович се завърна в Литекс

– Какви са целите ви сега с Литекс? Какво искате да постигнете?

– Аз живея със и за футбола. Що се отнася до мен, ще опитам да направя така, че отборът да играе добър футбол. Да върнем феновете на стадиона, колкото и малко да са останали те в града. Да върнем резултати в Литекс и някои неща, които бяха преди. Наясно съм, че това ще бъде много трудно. Но аз очаквам, че можем да го направим.

– До кога ще останете тук? 

– Нямам договор. Между нас тук няма контракти. Между мен и господин Ганчев. Аз съм тук да работя. Когато трябва да си тръгна, няма да има никакви проблеми да го направя.

– Последният ви престой в Литекс беше доста неприятен. Стойчо Стоилов извади отбора в мача с Левски на „Герена“ (б.р. – декември 2014-а). Какво си спомняте от тогава и каква е равносметката ви за този период?

– На този мач съдийството не беше както трябва. Абсолютно неправилно отменен наш гол, без причина. Ние имахме отбор, който можеше да победи Левски. Но така се случи… Може би не трябваше да се прекъсне мача. Да изтърпим това, защото тимът имаше шанс да остане да играе в Първа лига.

– От 1982 до 2023 г. сте бил треньор в 12 държави, ако правилно сме преброили…

– Може и повече да са (смее се). Аз съм обиколил света. Работил съм в Гърция, Австрия, Уругвай, Китай, Руанда… Много от тези страни бяха хубави за живеене. Харесваха и футбола. Аз съм щастлив човек, защото съм постигнал и резултати и обичта на целия свят. Имам приятели навсякъде.

– Какво научихте от толкова много работа на толкова много места?

– По отношение на живота в други държави, градове, аз бързо се ориентирах. За 2-3 дни. Работех постоянно и преди обед и следобед. От Уругвай извадих някои поуки по отношение на живота, на играта. От всяка страна взимах най-хубавото. И така преминавах към следващата.

– В Сърбия и в България сте бил в най-много отбори. У нас в три – Левски, Литекс и ЦСКА, сега отбратно в Ловеч…

– Левски и ЦСКА са сякаш Звезда и Партизан в Сърбия. Щастлив съм, че съм тренирал двата най-големи отбора в България, а и Литекс, който им отстъпва, но може би е под номер едно в сърцето ми. Защото с този отбор съм постигнал резултати, които е трудно да направите в България. Харесвам и обичам всички три отбора.

– Какво си мислехте за Ловеч и Литекс, когато за първи път дойдохте тук преди 20 години?

– Тогава бяха постигнати много добри неща. Финансирането беше по-добро. Желанието и хората също, както и това на господин Ганчев. Години подред играехме в Европа. Имахме и фенове повече. Дойде един ден, в който Гриша взе ЦСКА – голям отбор. Беше нормално да вземе такъв клуб. Литекс не изпадна във Втора лига, а беше изваден там.

– През 2003 г. Литекс беше най-силният отбор в България, а сега сте в един от най-слабите периоди на тима…

– По отношение на феновете не бяхме най-силните. Там си остават Левски и ЦСКА, както и пловдивските отбори. Но тимът ни беше силен, както е сега Лудогорец. Имаше всичко – пари, организация, професионализъм. Ако този Литекс, който водих толкова пъти, се изправи сега срещу Лудогорец, ЦСКА и Левски не се знае кой ще победи. Помня доста победи на Литекс над Левски и ЦСКА. Печелихме и купи срещу тях. Имаше ги и резултатите. Градът беше по-добър. След влизането на България в Европа доста хора от Ловеч се изселиха. Сега не виждам млади хора тук. Това липсва. Надявам се, че отново нещо ще се направи за Ловеч. За да може хората да живеят и се развиват тук, а не в чужбина.

– Има ли млади и талантливи играчи сега в Литекс?

– Има, от 10 до 14-годишните са. Ловеч трябва да бъде централна школа.

– Доволен ли сте от това, което сте направил във футболната си кариера? Каква оценка си поставяте?

– Още не съм в края й. Има още накъде да работя. Как да не съм доволен. Дори и в България не мога да мръдна метър без хората да ме поздравят. Да ме питат как съм, кога дойдох и такива неща. В Сърбия е същото. Когато отида там в друг град извън Белград и се започва – „Хвала ти, легендо за онова време“. И така. Това е знак, че хората те обичат. На митницата, когато ме видят, минавам бързо (смее се). Имам малка протекция след резултатите, които съм постигнал, в такива ситуации.

– Със Звезда ли са най-сладките ви моменти?

– Имам много такива. Ето, с Литекс победихме Генк в Белгия с 1:0 и влязохме в групите за Купата на УЕФА. С Левски стигнахме до мачове с Ювентус. С ЦСКА отстранихме Осиек с дузпи, но за съжаление отпаднахме от Зоря (Луганск). Във футбола са важни целите и резултатите. А как ще играеш – офанзивно или дефанзивно, няма значение. За историята остават резултатите, те се записват. Не съм съгласен с тези, които казват – играхме добре, имахме ситуации, но нямахме късмет и загубихме. Със Звезда срещу Марсилия (б.р. – финала за КЕШ през 1991 г.) прецених, че трябва да играя затворено. Преди финала, когато заминавахме, журналистите ме питаха дали сме готови за тези 90 минути, а аз им отговорих, че ние сме готови за 120 минути. И бяхме. Тогава след дузпите имаше заглавия за играта ни, че била слаба, защитна, а един журналист тогава написа – помни се резултата и това, че Звезда спечели КЕШ. Е, това остана, а не как сме играли – добре или лошо. Това се забравя. С това съм познат аз… (човек, седнал на пейка на площада в Ловеч, се провиква към Петрович: Ще влизаме ли в Лигата?)… Трябва ли ви? Един ден може и да стане.

– Ето, хората в Ловеч се интересуват от отбора.

– Как да не… Има фенове, които чакат резултати. Не могат да гледат как Литекс губи. Искат в Първа лига.

– Има ли пари за там?

– Има, но въпросът е дали иска господин Ганчев да дава (смее се). Сериозно сега. Той има своя работа в ЦСКА.

– Имате ли хубави спомени от Ловеч?
– Как да не. Когато спечелихме купата във финала с ЦСКА след дузпите празнувахме три дни. Когато отстранихме Генк – също. Отиграх мача-реванш след 2:2 в Ловеч, както финала със Звезда за Купата на шампионите. Действахме затворено, но имахме шанс да отбележим един гол и продължихме. Един приятел беше дошъл в Ловеч, но след 2:2 си тръгна. Не вярваше, че ще успеем. Когато бяхме повели с 1:0 в Белгия, се върнал от Ниш в Ловеч, за да празнуваме. Мои приятели от Сърбия бяха донесли цяло прасе да изпечем. Ядохме и празнувахме два дни.

– Имате ли нужда от часовник, от аларма?

– Не, църквата в Ловеч ме буди всеки ден в 8 часа.

– Европейски шампион сте, имате толкова много други трофеи, били сте в толкова държави? Защо не си почивате и не си гледате ранчото, което имате? Откъде тази страст?

– Аз мога да почивам. Да спя ли?! Не мога цял ден да лежа в кревата, да не се разхождам, да не работя, да не ходя някъде. Когато съм си в Сърбия, ходя да пия кафе с моя вратар от времето в Звезда Дика Стоянович. Там изкарвам два-три часа. После ходя някъде другаде. Отивам до Златибор. Не мога да седя на едно място.

– Откъде тази голяма любов към футбола?
– От малък. Може би бях на 5 години. Роден съм в едно село до река Сава в Босна. Когато заколихме прасето, вадехме мехура, надувахме го, и си правихме така топка. Тичахме след нея. После, не си спомням откъде, се сдобихме в село с истинска топка. По цял ден не се прибирахме, тичахме след нея, не ходихме и на училище. Деляхме се на Звезда, Партизан, Динамо (Загреб)… Може би там се роди страст у мен, че да не мога без футбол. Да, футболът носи и стрес, който нанася и смърт на хората, но те държи жив. Този адреналин от футбола още ме държи жив. Вярвам, че така ще живея още много. Дай Боже на всеки да се случи.

– Да се върнем към българския футбол сега. Следите ли го, ще открадне ли ЦСКА титлата от Лудогорец? Какво му казвате на Гриша Ганчев, може ли да стане шампион? 
– Трудно. Мисля, че би било хубаво ЦСКА да стане шампион, но ще е тежко. Лудогорец 11 поредни години е първи. Аз не знам къща с толкова чаши да има… Имат много пари да купят добри футболисти. В България побеждават, но тази година съществува шанс за ЦСКА. За мен той е 60% за Лудогорец и 40% за ЦСКА.

– Къде е в тези проценти вашият приятел Наско Сираков? 
– Той е мой втори брат. В Левски изкарах добри години и той е от хората, които познават много футбола. Драго ми е, когато се чувам с хората от Левски и с него. Мисля, че Левски има по-добър отбор от ЦСКА. Имат и добър треньор. Да, отпаднаха от малтийците в Европа. Стоилов беше мой играч. Преписваше ми тренировките. Добре се изучи, но понякога човек допуска грешки в голямото си желание да успее. Но не може да отстраниш ПАОК и да отпаднеш от малтийци, които не са добър отбор, поне аз мисля така. Какво означава това? Грешка на треньора. Добрият треньор има добри резултати, слабият – слаби. Но Стоилов беше добър ход на Сираков. И днес е приет от феновете. Не се говори, че може да напусне дори и след осем поредни мача без победа. Всеки треньор има слаби периоди. Но Левски ги гледах с Лудогорец и изпуснаха победата в Разград. И игра добре. Значи срещу силните отбори играеше силно, а срещу слабите – слабо и губи.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук