22 септември 2018, събота
Св. свщмчк Фока, еп. Синопийски. Св. прор. Йона. Преп. Козма Зографски. (Ден на Независимоста на България)
В град Синоп (на южния бряг на Черно море) живеел мъж на име Памфил със своята жена Мария. Те били родители на блажения Фока. От млада възраст светецът се сподобил да получи такава благодат на Светия Дух, че изгонвал бесове от хората и изцелявал недъзи.

Когато свети Фока възмъжал, заради добродетелния си живот бил избран за епископ в родния си град и с ревност започнал да пасе своите словесни овце; като ги поучавал със слово, той ги и назидавал със своя пример. Водейки и преди това добродетелен живот, като приел сан на епископ, той започнал да се подвизава още повече, така че всички, които виждали добрите му дела, прославяли Небесния Отец. Той предпазил много хора от заблуди, мнозина езичници отклонил от идолопоклонството и ги привел към почитание на Единия Бог.

Господ благоизволил да сподоби Своя верен раб с мъченически венец и му възвестил за това във видение по следния начин: от висините прилетял гълъб, който държал в клюна си венец от цветя. Този венец той възложил на главата на блажения и проговорил с човешки глас:

– Твоята чаша вече се напълни, на тебе подобава да я изпиеш.

От това видение свети Фока разбрал, че му предстои да пострада за Христа. А от това ние узнаваме, че той е бил велик угодник пред Бога, понеже, бидейки още в тяло, той се сподобил да бъде увенчан от небето. Така преблагият Бог въздига своите угодници, удостоява ги със слава и чест и възлага на главите им венци. По своята душевна и телесна чистота свети Фока бил истински небесен жених: небето възжелало да се съчетае с него и да му възложи венец. Но този венец бил предзнаменование на по-добър венец – този, в чертога на Спасителя, с който той трябва да се венчае вечно и с него да се яви на небесния брак.

След това славно знамение, по време на царуването на Траян, свети Фока бил предаден на мъчение от управителя Африкан. Този властител дълго го принуждавал да принесе жертва на идолите, но светецът предпочел самия себе си да принесе жертва на Бога. Той не изпълнил заповедта на княза, не пожелал да въздаде чест на произведението на човешките ръце, чест, подобаваща на Единия Бог, седящ на херувими. Тогава князът заповядал да привържат светеца към дърво и да го мъчат. Цялото му тяло било покрито с рани. Подобно на гладните хищни птици, които нападат труп и като го късат на части, го изяждат: така мъчителите терзаели чистото тяло на страдалеца Христов. Но всичко това свети Фока претърпял мъжествено. Той чувал глас от висините, който го укрепявал. Като призовавал Иисуса Христа, той понасял мъките, презирайки всички страдания. Той не щадял плътта си заради Този, Който не пощади Себе Си и пострада за нас на кръста. Това страдание било за свети Фока като райска прохлада: така мъжествено понасял мъките, като изповядвал Името на пострадалия за нас Господ.

Нищо непоносимо нямало за верния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите срещу него, ако да изобретяли всички мъки, то и тогава той бил готов да страда за своя възлюбен Господ, като възгласял заедно с пророк Давид: „Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми)“ (Пс. 107:2).

Мъчителите го положили върху силно нагорещено желязо, но то веднага изстинало, понеже сърцето на светителя горяло от любов към Бога и този духовен огън победил силата на веществения огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, понеже около него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина. В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с надеждата за небесната свобода, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа – Господа. След много и различни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце* и се сподобил да получи венеца на победителя в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било погребано с почести и при гроба му се извършвали много чудеса**.

* Кончината на свещеномъченик Фока станала през 117 година.
** На 22 юли се празнува пренасяне на честните му мощи от Понт в Цариград.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.

Глава 1.

1. И биде слово Господне към Йона, син – Аматиев:

2. „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“.
3. И стана Йона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.
4. Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.
5. Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Йона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.
6. Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би. Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем“.
7. И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда“. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Йона.
8. Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?“
9. Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“.
10. Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?“ – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, – както той сам им бе обадил.
11. И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше.
12. Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, – и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря“.
13. Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.
14. Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи си направил, което е Тебе угодно!“
15. И взеха Йона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.
16. И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.

Глава 2.

1. И заповяда Господ на един голям кит да глътне Йона; и биде Йона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.
2. И помоли се Йона на своя Господ Бог чз китовата утроба
3. и рече: „към Господа извиках в моя скръб, – и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, – и Ти чу гласа ми.
4. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Гвои води и Твои вълни минуваха над мене.
5. И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.
6. Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.
7. До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.
8. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.
9. Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,
10. но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!“
11. И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Йона на суша.

Глава 3.

1. И биде слово Господне към Йона втори път:
2. „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах“.
3. Стана Йона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.
4. И почна Йона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена-и Ниневия ще бъде разрушена!“
5. И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.
6. Тая дума дойде до царя на Ниневия, – и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,
7. като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;
8. човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.
9. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем“.
10. И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.

Глава 4.

1. От това Йона се силно огорчи и възнегодува.
2. И моли се той Господу и рече: о. Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.
3. И сега. Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
4. И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?
5. И излезе Йона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.
6. И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Йона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Йона твърде много се зарадва на това растение.
7. И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.
8. А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Йона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „по-добре да умра, нежели да живея“.
9. И рече Бог на Йона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.
10. Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
11. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“

Ветхий завет. Книга на пророк Иона