15 февруари 2018, четвъртък
Св. ап. Онисим. Преп. Евсевий Сирийски

Св. апостол Онисим от Седемдесетте апостоли

(† ок. 109 година)

Чества се на 15 февруари

 

Кондак

Яко луча возсиял еси вселенней, зарями сияя солнца блаженне, всесветлаго Павла, мир просветившаго: темже тя почитаем Онисиме славне.

По-долу:

Виж също:

СВ. АПОСТОЛ ОНИСИМ

 

 

Житие на св. апостол Онисим

Във Фригия, област в Мала Азия, живеел един богат и знатен човек, на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон повярвал и по-късно бил причислен към седемдесетте апостоли.

Филимон, още до обръщането си, имал роб на име Онисим. Като се провинил в нещо пред господаря си, Онисим се побоял от наказание и избягал от него в Рим, където тогава проповядвал св. апостол Павел. Множество римляни, като чули словото на светия апостол, се обръщали към Господа. И Онисим чул проповедта на апостол Павел. Думите му възбудили в него искрено разкаяние и пламенна вяра. Той последвал апостола. Когато Павел бил подложен на гонения и заточения, Онисим не се отделил от него, приел св. Кръщение и продължавал усърдно да му служи.

Павел обикнал Онисима и желаел завинаги да го задържи при себе си. Като узнал, че Онисим принадлежи на Филимон, той намерил, че няма право да го остави при себе си без волята на господаря. Павел пратил Онисима при Филимон с писмо, в което молил за него прощение и увещавал Филимона милостиво да приеме своя роб – като брат в Христа. Това писмо – послание до Филимон – е поместено между другите послания на апостол Павел в Новия Завет на Светата Библия.

Филимон не само простил на Онисим, но и му дарувал свобода. Онисим се върнал при св. апостол Павел и му служел с ревност и преданост. Той сам, научен от Павел, станал един от апостолите и след смъртта на своя учител, отишъл да проповядва Словото Божие в далечни страни. Той проповядвал в Испания, в много градове на Гърция и Мала Азия, и вече в дълбока старост бил поставен епископ в Ефес, след Тимотей и Йоан Богослов. Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания като за човек благочестив и деятелен, ревностно изпълняващ задълженията си.

Няколко години Онисим бил ефески епископ, обръщал езичници към Христа, укрепявал вярващите чрез поучения и пример на добродетелен живот.

 

В царуването на Траян (98-117 г.) започнало гонение против християните и Онисим бил повикан в Рим. Доведен на съд при управителя Тертил, Онисим с твърдост изповядал Името на Христа. На въпроса, кой е и от какъв род е, той отговорил:

– Аз съм християнин. В младостта си бях роб на човек, а сега съм верен роб на Господа Иисуса Христа!

– За каква цена те е купил новият ти Господар? – запитал управителят.

– Синът Божий, Иисус Христос, със скъпоценната Си кръв ме е изкупил от гибел – отговорил Онисим.

На въпроса, какво се нарича суетен живот, Онисим изброил пороците, които ни отдалечават от Бога: сребролюбие, гордост, завист, злословие, лъжа и лицемерие, гняв, невъздържание и пиянство.

– Всичко това се нарича суетен живот – казал Онисим – и на всичко това източник и причина е поклонението на лъжливи богове. И теб увещавам, Тертиле, познай истината, остави временната суета, приеми Закона на любовта към ближния и се обърни с вяра към Създателя и Спасителя! Той ще те приеме, защото не иска гибелта на грешниците, но се радва на тяхното покаяние и им прощава предишните съгрешения.

Тия думи, пълни с кротост и любов, раздразнили управителя:

– Та значи ти не само самичък упорстваш в заблужденията си – извикал той. – но и нас желаеш да обърнеш към тях? Ти за това ще бъдеш подложен на мъчения.

– Мъченията не ме плашат – отговорил Онисим, – сред страданията надеждата за бъдещ живот ще ме утеши и силата Христова ще ме укрепи.

Управителят заповядал да отведат Онисима в тъмницата, където светият апостол прекарал осемнадесет дни. Той бил утешаван от честите посещения на християните и от тяхното съчувствие. На невярващите той проповядвал Словото Божие и мнозина от тях обърнал към истината.

След осемнадесет дни управителят изгонил Онисима от Рим и го пратил на заточение в Путеол. И там св. Онисим продължавал без страх да проповядва Евангелието и да обръща езичниците.

Като узнал за това, Тертил отново го повикал на съд. Като видял, че Онисим е непреколонен във вярата си, заповядал жестоко да го бият и след това го предал на смърт. Една християнка от царски род взела обезглавеното тяло на светия мъченик и го поставила в сребърен ковчег.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

 

 

Житие и страдание на свети апостол Онисим, един от лика на седемдесетте

В апостолските времена във фригийския град Колоса живял християнин от знатен род на име Филимон. Той бил един от седемдесетте апостоли, а впоследствие бил посветен в епископски сан. Филимон още до обръщането си имал роб на име Онисим. Веднъж той се провинил пред своя господар и като се страхувал от наказание, побягнал от него и дошъл в Рим. Тук намерил свети апостол Павел, който бил държан в окови.

Онисим останал при апостола, слушал проповедта му и повярвал в Господ Иисус Христос. Бил кръстен от светия апостол и заедно със свети Тихик останал при него и му служел усърдно. След време апостол Павел изпратил своето послание до колосяните по Тихик, а за спътник му дал Онисим, както разбираме от края на посланието:

„Колкото за мене – пише апостолът, – всичко ще ви съобщи Тихик, възлюбеният брат и верен служител и сътрудник в Господа, когото тъкмо затова изпратих при вас, за да узнае, как сте, и да утеши сърцата ви, заедно с Онисима, верния и възлюбен наш брат, който е от вас: те ще ви разкажат за всичко, що става тука“ (Колос.4:7-9).

Посланието си до колосяните апостолът изпратил по Тихик, а чрез Онисим предал специално лично послание до Филимон, неговия господар. Апостол Павел изразил молбата си до Филимон да прости на роба Онисим прегрешението и да го приеме като негов пратеник, сякаш него самия, наричайки го свое чедо: „моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си: той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад; а ти го приеми като мое сърце“ (Филим.10-12).

Филимон с радост изпълнил молбата на апостола: не само приел Онисим с любов, но му дарил свободата и го изпратил обратно в Рим при светия апостол Павел, за да му служи, както сам апостолът желаел: „Аз исках да го (Онисим) задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието; ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна“ (Флм.13-14).

Тъй свети Онисим останал в Рим, служейки на апостолите до самата им кончина. Те го посветили за епископ заради благовестието на словото Божие.

 

След кончината на светите апостоли Петър и Павел Онисим излязъл от Рим, обходил много градове и страни, проповядвайки Христос в Испания, в Карпетания, в Колоса, в Патрас, а после заел епископския престол в Ефес след свети Тимотей и свети Йоан Богослов.

За епископството в Ефес ясно свидетелства свети Игнатий Богоносец в Посланието си до ефесяни, писано в град Смирна. Когато го водели от Антиохия за Рим, осъден да го хвърлят на зверовете, свети Онисим излязъл с някои жители на града да го посрещне на пътя за Смирна. Свети Игнатий пише за този случай в Посланието си до Ефесяните:

– Аз приех в Божието име вашето многочислено общество в лицето на Онисим, вашия епископ, мъж на неизказана любов. Обичайте го, умолявам ви в Иисуса Христа и всички бъдете подобни на него; понеже е благословен Оня, Който ви е дарил да бъдете достойни за такъв епископ.

А в Посланието си до антиохийци свети Игнатий отново пише:

– Целува ви Онисим, пастир Ефески.

Оттук става известно, че свети Онисим, след като обходил много градове и страни, пристигнал накрая в Ефес, вече старец. Там известно време бил пастир на Църквата Христова, после бил хванат от езичниците и доведен в Рим, по време на управлението на император Траян.

В Рим бил предаден на мъчение от епарха Тертил. Епархът го разпитвал:

– Кой си ти?

Свети Онисим отговорил:

– Аз съм християнин.

Епархът отново запитал:

– От кое съсловие си?

Светията отвърнал:

– Някога бях роб на един човек, а днес съм верен раб на благия Господ и наш Спасител Иисус Христос.

Епархът продължил да разпитва:

– Защо си преминал при друг господар?

Свети Онисим отговорил:

– Защото познах истината и възневидях идолопоклонството.

Тогава епархът запитал:

– На каква цена беше продаден на новия си господар?

Свети Онисим отговорил:

– Божият Син Иисус Христос ме изкупи от смъртта със Своята Честна кръв и ми дари нетление, както е написано в нашите писания: „не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос“ (1Петр. 1:18-19).

Епархът запитал:

– Кажи ни какво е суетен живот според вашите писания?

– Суетният живот е беззаконно прелюбодеяние, което за малко плътска наслада готви вечен огън за страстните грехолюбци. Той се съдържа и в сребролюбието, заради което оскърбяват ближния; в чародейството, когато съжителстват с бесовете – това последно зло е корен на всяка клевета и лукавство. Той е в гордостта, когато със своето високоумие се превъзнасят над другите – в завистта, която научи Каин на братоубийство – в злословието и необуздания език, който се разпростира като смраден облак и издевателства над всички. Той е в лицемерието и лъжата, противница на истината, помощница на дявола, чрез която и Ева била прелъстена от всезлобния враг. Той е в гнева, който подбужда към проклятия, към свади и убийства. Той е в пиянството, съпроводено от невъздържание и пораждащо сладострастие, подбуждащо към сквернословие; в него няма добър помисъл, само – безобразие. Всички тези пороци – това е суетният живот.

Причина за такъв живот и за всяко зло се явява служението на идолите, което вие извършвате. То е основа на блудодеянието, лъжеучител на незнание за Бога, заслепение на ума възбудител на сладострастни стремежи, в него няма чест то воюва против Всевишния, старае се да разруши истинското Богопочитание. Това служение довежда смъртта, служи на змията то е храна на злото, противник на добродетелта, то бяга от нетлението. То проповядва вашия пагубен закон, влече ви към тъмнината и скръбта, приятел е на кръвопролитието, княз на ненавистта. То улавя незнаещите Бога, чуждо е на светлата благодат, свързва своите служители с връзките на безчестни дела, учи на тщеславие. То изпълва с безчестие побелели старци, внушавайки им да скачат под звуците на жреческа тръба; то погубва девическото целомъдрие, изпълва своите празници с дрънчене на меч и оръжия, с проливане на кръвта на животни и техните нечистотии. То заставя мъже да събличат дрехите си сред града и ги показва голи на жените; то съпровожда своите тайнства с убийства и прелюбодеяния. То вълнува силно по най-различен начин човешките умове, люшка ги като безпомощни ладии: ту повелява на своите жреци да ядат отровни змии, ту ги увещава да изяждат чуждите богове. Внушава им ту да заколят вол, ту да принесат жертва на вола; или пък да принасят в жертва на овцата – овца, почитайки едно и също нещо като бог и като животно. Убива човек в жертва на човек, направен от камък и дърво тъй, че вместо благодеяние, върши убийство, принасяйки в жертва на бездушни статуи одушевени същества. Но какво говоря? Вашето зловерие дори на чесъна въздава божествена чест, та да ви унизи в пълното ви заслепение и да ви свали в ада.

Като видях това суетно, нечестиво и скверно битие, което имате вие във вашето служене на бездушни идоли – битие, което Свещеното Писание изобличава, аз побягнах от него като от бушуващи морски вълни и се подслоних в доброто пристанище – праведното и благочестиво житие, заключаващо се в светата вяра в Единия Истинен Бог и в любов към ближния. И тебе увещавам, Тертил, изпълни закона на любовта, който повелява да възлюбим ближния като самия себе си; тогава и ти като мен ще познаеш истината, ще оставиш временната суета и всичко, което е в този свят и преминава като сън или сянка от дим; тогава и ти ще пристъпиш към Бога, Творец на всичко, и ще се спасиш, идвайки на себе си, като познаеш истинската премъдрост. Бог не се радва на смъртта на онези, които съгрешават против Него, но се весели заради тяхното обръщане и покаяние и прощава предишните им грехове.

Епархът Тертил отговорил:

– Ти не само не желаеш да се поклониш на боговете, но си се изплашил от мъките и се опитваш да увлечеш и нас със своето заблуждение.

– Твоите мъки – отвърнал свети Онисим – не могат да ме изплашат, колкото и жестоки да са те, понеже аз се утешавам в очакване на бъдещите блага и силата на моя Христос ме укрепява. С лекота ще понеса страданията, на които ще ме подложиш.

Тогава епархът заповядал да го заключат в тъмница. Светията прекарал тук 18 дни и тъмницата била за него не затвор, а място светло и пълно с духовна радост, рай, където душата му се веселила в Господа. Верните християни идвали при него, прославяйки страданията му, утешавали го и го укрепявали за неговия подвиг. През цялото време светията проповядвал словото Божие на езичниците, които идвали заедно с християните и ги обръщал към истинската Христова вяра.

Епархът, желаейки да се покаже милосърден пред народа, не го осъдил на смърт, но го изпратил на заточение в Путеола. И там светият апостол ревностно проповядвал Христовото учение и наставлявал мнозина в истинската вяра и пътя на спасение. Тертил узнал това, веднага заповядал да го оковат и да го доведат на съд обратно в Рим. Разпитал го и разбрал, че както и преди, свети Онисим непоколебимо изповядва Христовата вяра. Тогава епархът заповядал на четирима слуги да го бият с тояги. Мъчителите жестоко и продължително били светия страдалец, строшили коленете му и други негови кости и накрая му отсекли главата с меч. Така загинал свети Онисим.

Една знатна жена от царски род взела светото му тяло, поставила го в сребърен ковчег и извършила служба в памет на мъченика. С това тя си спечелила вечна памет от Господа в Царството Небесно по молитвите на светия апостол Онисим, с което и нас да сподоби Господ Иисус Христос, Комуто слава во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.