Преди няколко години висш служител на Европейския съюз се опита да обясни на журналистите традицията за налагане на вето върху процеса на вземане на решения.
Не трябваше да обяснява процедурата, защото беше достатъчно ясна. В много области на ЕС решенията се вземат единодушно в Съвета. Всъщност за най-важните въпроси. Промяна на основните споразумения, многогодишен бюджет, външна политика, разширяването и много други неща. Това пише известният хърватски кореспондент в Брюксел Августин Пальокай в материал за едно от най-авторитетните издания в страната Jutarnij list, предаден без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.
На практика е достатъчно една държава-членка да бъде против нещо и тогава всичко да се разпадне, независимо дали Европейската комисия е предложила нещо, дали всички останали са съгласни или не. Няма значение коя държава е. Тя може да бъде малка или голяма, нова или стара, южна или северна. В системата на вето този, който се противопоставя, винаги печели.
„Правото на вето съществува, за да не се използва“, обясни тогавашният висш служител, който имаше дългогодишен опит в участието в трудни преговори между държавите-членки в Съвета на Европейския съюз. Така че според него правото на вето е средство за гарантиране, че всички в ЕС се чувстват равни. Но на практика всички са наясно, че това право не трябва да се използва, освен в изключителни ситуации.
И по това време в ЕС нямаше много такива ситуации. Но Съюзът беше още по-малък, държавите-членки имаха истински лидери, политици, които бяха готови да вземат решение, дори когато знаеха, че то няма да резонира добре сред обществеността и които не се страхуваха да загубят процент на някои избори.
Днес ЕС е в напълно различна ситуация. Все по-малко са истинските лидери, които са готови да поемат отговорност за трудно решение в общ европейски интерес, ако то се тълкува като отказ от защитата на националните интереси. От друга страна, Съюзът е по-голям. Знаеше се, че няма да е лесно да се осигури функционирането на такъв разширен Европейски съюз, така че имаше някои реформи, но не и цялостни. И тъй като разделението в ЕС се задълбочава, принципът на солидарност бавно изчезва и има все повече и повече блокади на процедури, тъй като държавите използват правото си на вето.
България блокира решението за приемане на рамката за преговори на ЕС за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония. Причината е, че България вярва, че Скопие не приема историческата истина, т.е. историята, каквато я вижда България, и че според София тя е против европейските ценности и против принципа на добросъседските отношения.
Няма значение, че Европейската комисия в продължение на десет години смяташе РСМ за готова да започне преговори за членство. Няма значение, че всички държави-членки с изключение на България най-накрая се съгласяват сега.
Но защо България да не я блокира, ако иска? Защо Гърция например имаше право да блокира Македония от години, а сега България да няма това право. Защо Словения може да блокира Хърватия, а България не може Македония? Защо Франция може да блокира решението за Македония и Албания преди две години, а България не може? Защо Кипър може да блокира санкциите срещу Беларус, защото искаше санкциите срещу Турция да бъдат приети на същата среща?
Защо Нидерландия и Франция могат да блокират Албания, а България не може? Защото те могат. Защото други са показали с пример, че могат. В процеса на разширяване истината е точно обратното на казаното в Брюксел. В процеса държавите-членки на ЕС се опитват да използват това, за да разрешат някои двустранни спорове с кандидатите за членство. „Това не е място за разрешаване на двустранни спорове“, казват от ЕС, но всички знаят, че това не е напълно вярно.
Унгария и Полша блокираха приемането на решения за най-големия пакет финансова помощ за възстановяване от коронавирусната криза. Тези две държави са определени като възможни цели за обвързване на използването на парите на ЕС със спазването на върховенството на закона. Призивите в смисъл „никой не трябва да се страхува, ако е сигурен, че зачита върховенството на закона“ не означават много. Защото винаги има страх от това, кой ще отсъжда.
Мнозина в Брюксел казват, че Унгария вече нарушава тези принципи, но унгарският министър-председател Виктор Орбан казва, че ЕС нарушава европейските ценности, защото наред с други неща „отваря границите за нелегални мигранти“.
ЕС няма да понесе големи щети от поредното забавяне на започването на преговори със Северна Македония. Трудно е да се повярва, че Германия наистина се интересува от случващото се. Или Бойко Борисов е толкова силен, че може да каже „не“ на Ангела Меркел без никакви последствия. Повечето членове всъщност ще бъдат доволни от всяко допълнително забавяне в процеса на разширяване. Това отдавна не е приоритет на ЕС.
Но блокирането на приемането на най-големите финансови пакети досега, а още повече причината, е нещо, което сериозно заплашва ЕС. Това ще отвори отново ЕС по-бързо, ще създаде клубове за тези, които искат да се интегрират по-дълбоко, без да чакат други да ги последват, но също така ще даде право на другите да забавляват онези, които искат да продължат напред. И тогава вече няма да е ЕС, който познавахме досега. Или те наистина трябва да се договорят за реални реформи, които ще вдигнат ветото, за да вземат решения по-бързо.
Проблемът е, че указът за отмяна на ветото трябва да бъде приет в процедура, при която има право на вето.
