– Вие сте журналист и режисьор, родом сте от бесарабското село Чушмелий, Одеска област, Украйна. Къде ви намирам (разговорът е по Фейсбук)?
– В Киев – живея и в село, и в Киев. Селото се намира между Болград и Исмаил.
– Нямахте ток и трудно осъществихме връзка…
– Нямахме ток 6 часа днес. Онзи ден нямаше ток повече от 12 часа. Много е тежко без режим на тока – не знаем как да планираме къпането, готвенето… Когато бомбардират, всичко гасят превантивно – цели градове са изключени. Сега е тежко, защото към блока ни от 12 етажа вече са включени и други блокове, чиято електростанция е разрушена. Левият бряг на Киев страда най-много – там са най-много повредените станции. Температурите в момента са минус 6 градуса, но парно има.
– Как се промени животът на най-голямата българска диаспора – 200 000 души, след 24 февруари?
– Украински българи има в Бесарабия и в Таврия. Таврия е под окупация и начинът на живот е сменен. Български език, който в Украйна учим редовно в училищата 2-3 пъти седмично, там не се учи. Неделните български училища са затворени. Това, което чуваме за окупираните територии, е, че първото, което правят руснаците, като дойдат, е да сменят символиката – знамена, названия, внасят свои учебници и рубли вместо гривни. Хора от Херсон разказваха как са преживели окупацията – изключена е всякаква връзка с Украйна (вкл. мобилната). А това е най-страшно: да нямаш връзка с близките си. При раздаване на хуманитарни помощи, през телевизията и през високоговорители в магазините казват: „Украйна ви забрави, няма да ви спасява, забравете за нея.“ Това най-много притеснява.
Ето аз сега съм в Киев и ако нямам връзка с майка си и баща си… Много семейства са разделени – родителите на едно, децата на друго място. Повечето млади хора излязоха от окупираните райони, но по-възрастните и болните останаха там.
Русия направи фронт там, къде бяха рускоезичните региони. И в Одеския край говорят повече руски. Там имаше някаква русофилия – възпитана от СССР, хората чувстваха близко Русия. През 2014 г. не всички разбраха какво направи Русия и че е агресор – имаше различни мнения. След 24.ІІ.2022 г. симпатиите към руснаците паднаха до нула. Русофилията извън Русия остана за онези, които са морално тъпи, и за т. нар. петоколонници.
– У нас се говореше, че украинските българи посрещат руснаците като „освободители“…
– Абсолютна лъжа е. В България това твърди само един човек – Костадин Костадинов, който има черен печат от Украйна (б. р. забрана за влизане). Ние се опитваме да противостоим на лъжите му, но той говори от парламента на България, а нашият глас не се чува.
За украинските българи Русия е агресор.
Ще ви дам пример. От 88-а бригада в Болград, района с най-много български села, само от нашето село загинаха двама българи, а още няколко воюват в момента. Те не воюват, а умират за свободата на Украйна.
И още една история – с моя тати. Той много симпатизираше на Русия. Племенникът му живее в Москва. Двамата се чуват по скайп и виждам какво е пропаганда. В родното ми с. Чушмелий до лятото на 2022 г. имахме руски телевизионни канали.
Аз съм от първото поколение украински българи, която съм учила украински в училище. Останалите знаят само руски. И виждам как ги трови руската пропаганда. Карахме се с тати – той се опитва да оправдае Русия. Казвам му, че каквито и проблеми да има страната ни, никой отвън няма право да ги решава. След 24.ІІ. виждах колко му е тежко, не може да осъзнае какво става.
Един път се връщам от Киев – цяла седмица бяхме бомбардирани и се криехме в убежища, не можах да му се обадя. Бяха се притеснили. И пак виждам как не може да се примири с това, което прави Русия, и търси някакво оправдание: „Ами може би…“ „ Тате, какво може би! Бомбардираха от 4 ч. сутринта Киев – разбираш ли! Хората бягат!“
След това започнаха да идват бежанци вкъщи. Говорим си, че никой не вярваше, че ще се стигне до война. Очаквахме, че руските войници ще навлязат по-открито в Донбас. Но никой не допускаше война в цяла Украйна, масова, с артилерия и всичко.
Тати седи и очите му се пълнят със сълзи: „Аз тоже не мислех, че руснаците така ще направят с нас.“ Разбирам колко му беше тежко да осъзнае случващото се.
Не зная колко поколения след края на войната трябва да минат, за да простим на Русия за масовите убийства и съсипването на страната ни. Чудя се защо това не е ясно на другите? Когато престъпник убие някого на улицата, наясно сме кой е жертва. А когато масово са убивани хора, имаме друга гледна точка. Много ми е болно да виждам това мислене в България. За другите държави не ми пука толкова…
– Как приехте избирането на Костадин Костадинов за председател на комисията за българите в чужбина?
– Като общественик имам много контакти и мога да обобщя: повечето украински българи приеха това като оскърбление. Човек, който е враг на Украйна, го слагат да защитава нашите интереси?! Той не може да ни представлява.
– Истинско събитие беше писмото на 792 украински българи от 24 октомври до Народното събрание. В него пише, че сте разочаровани от това, че руската пропаганда все по-дълбоко се загнездва в ежедневието на много българи. Кои са най-тревожните лъжи на тази пропаганда?
– 100% лъжа и много обидно е твърдението, че Украйна притеснява украинските българи. Когато Украйна стана независима, започнахме да учим и украински, и български. Родителите ми говорят български, но не четат и не пишат. В училище аз (а сега и дъщеря ми) учих украински, руски, български и английски.
Украйна е преживяла унижението да бъде ограничаван езикът й. По времето на СССР, когато хората от селата идваха в Киев, ги беше срам да говорят на украински, а само на руски. До 2000 г. Киев беше рускоезичен. Какво да говорим за български език!
Не може да си представите колко русифицирани са българите и това беше направено по време на СССР умишлено. И сега в село има мода: родителите са българи, бабите и дядовците са българи, живеят в българско село, но говорят с децата на руски. Дори не на украински – а документите навсякъде са украински. Те ги осакатяват. Това е част от комплексите от времето на СССР. „Българският защо ни е! Да махнат задължителния български от програмата в училище – който иска, да ходи на неделно училище!“ Тотална катастрофа. А имаме държавна програма, държавни учебници по български за украинци.
– Друга неистина?
– Едно уточнение: бесарабските българи не сме само украинци, има и молдовци. В Украйна има бесарабски, кримски и таврийски българи.
Другата лъжа на Костадин Костадинов е, че някои българи в Украйна искали автономия. Никой не иска автономия, защото нямаме икономическа възможност да го направим, а и не може да се отделим по някакъв начин. Бесарабия не е само българска – тук живеят гагаузи, молдовци и др. Не може една националност да поиска автономия за сметка на другите.
– Кои от институциите, до които адресирахте писмото – президент, премиер, Народно събрание, медии, ви отговориха или дадоха трибуна?
– От президентството и кабинета – пълно мълчание. БНТ не ни отрази. В парламента прочетоха писмото ни, но не пожелаха да ни изслушат. Мисля, че Копейкин го е страх – може да сее лъжи, когато няма кой да го опровергае. Искам да ме погледне в очите, когато говори за украинските българи, каквато съм аз.
– „Пука“ ли им на българските държавници за украинските българи според вас?
– Имаме усещане, че не им пука. След публикуването на писмото, в което всеки един контакт може да се провери, все едно нищо не е станало.
Видях много голяма разлика между властта в България и хората. От мнозина получихме невероятна подкрепа – само да спомена Манол Пейков и всички онези, които събираха пари за генератори.
– Политиците ни са изключително загрижени на тема македонските българи. Защо имат друго отношение към вас?
– За първи път ми задават този въпрос. Може би защото не делим една граница. България има сантимент към района на Македония. Ние сме далеч.
– Политиците ни много държат да се харесат на македонските българи, голяма част от които вземат паспортите ни, но не се регистрират като българи при преброяването си в Скопие. В същото време украинските българи милеят за България, а парламентът им слага Копейкин за отговорник…
– От България виждам възхищение към бесарабските българи. Но като направих филма „Място на силата“ за това как се чувстват българите в Украйна сега и преди 24.ІІ., нито една телевизия (макар че сътруднича на една от тях като кореспондент от февруари) не прояви интерес. Не губя надежда. (б. р. филма може да гледате безплатно на българската VOD платформа Neterra.TV)
Ема Ивановаq
в-к „Трета възраст“
- Тетяна Станева (38) е украински културен деец, журналист, организатор на масови мероприятия, режисьор и продуцент на филмите „Място на силата“ и „Чамур“. Бесарабска българка. Има дъщеря.
Блокират фейсбук профили в подкрепа на Украйна
– На 17.ІІ. в София се организира кръгла маса за дезинформацията през социалните мрежи и вие ще присъствате онлайн.
– Много фейсбук профили се блокират заради писане срещу войната в Украйна. Говори се, че „Телус“, компанията, която стои зад модерирането на Фейсбук в България, е превзет от руската агентура. Разбрах, че разследващият журналист Христо Грозев ще е един от говорителите.
