На днешната дата България чества своя ден на независимостта. Повечето хора свързват тази дата предимно с манифеста, прочетен от цар Фердинанд във Велико Търново. Управляващите тогава страната са били готови да се стигне дори до война, само и само да се избавим от статута на васална страна. Причината е, че България е търпяла изключителни лишения заради позицията си на държава, васална на Османската империя.

Ето осем ползи за страната ни, които са вследствие на независимостта:

Васалното положение заплашва Съединението, защото то е в противоречие с клаузите на Берлинския договор. С независимостта на България империята изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е утвърден актът на Съединението от 1885 година.

Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“. Цар произлиза от кесар и цезар – най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“. До този момент никоя друга православна държава не смее да ползва титлата, тъй като Русия претендира да е Третият Рим.

България се изравнява със съседните си страни – Сърбия и Румъния. Двете отдавна са независими.

Страната спира да плаща данък на империята. Вече не участваме в погасяването на турския държавен дълг и не плащаме източнорумелийския данък.

Обявяването на независимостта създава предпоставки за освобождаване на останалите под османска власт български земи в Тракия и Македония.

По това време на Османската империя с мирните споразумения е наложен преференциален внос на европейските промишлени стоки, а това обрича развитието на българското вътрешно производство, тъй като България не може да обмитява вносните стоки.

Страната ни вече има свобода по отношение на външната си политика.

Източните железници на нашата територия се обявяват за български.

Възобновяване на Българското царство
Обявяване на независимостта на България
22 септември 1908 година

 


Народната манифестация пред Двореца.
В. „Дневник“ от 24 септември 1908 година

 

През 2008 г. се навърши едно столетие от провъзгласяването независимостта на България. През последните 50-60 години това събитие беше неоснователно подценявано, а то има огромно значение, тъй като слага финалната точка на националноосвободителните борби на българския народ против петвековното османско владичество.

Наистина Руско-турската освободителна война донесе Освобождението на България, но последвалия след това Берлински договор постави Българското княжество под суверенитета на Високата порта. Във вътрешен план този акт нямаше кой знае какви особени последици, тъй като развитието на политическия живот вървеше съобразно повеленията на Търновската конституция от 1879 година.

Не така стояха нещата във външнополитически план, макар и в тази област присъствието на Османската империя да не беше така ярко. Все пак дипломатическите представители на България бяха с най-ниския статус според традиционната дипломатическа йерархия.

С един замах на 22 септември 1908 г. България се откъсна от орбитата на Османската империя и се провъзгласи за независима. С оглед историческата традиция тя се върна към ранга на българската държава от епохата преди падането под османска власт, обявявайки се за царство, а на главата на нейния владетел княз Фердинанд бе сложена царска корона.

Ст.н.с. д-р Милен Куманов

По-долу:

Виж също:

 

5 октомври 1908 г., Велико Търново. Цар Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на независимостта на България.
5 октомври 1908 г., Велико Търново. Цар Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на независимостта на България. Източник: Централен Държавен Архив, wikipedia.org.

Година след обявяването на независимостта, България е приета от Европа за суверенна държава.

 

 

Манифест за провъзгласяване независимостта на България
прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново

„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!“

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.

На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.

„Извори за Българската История“, съставители Пенка Костадинова и Милен Куманов, Издателство „Отечество“ София 1994 г.

 

 

Относно празненствата. Спомени на съвременници

Спомени на Моско Москов за събитието

Моско МосковМоско Москов (1862-1947) е български писател, драматург, преводач, публицист,, литературен историк и фолклорист. Завършва семинария в Петропавловския манастир и в град Одеса, след което учи литература в Женева (до 1890) . Автор на множество повести, разкази, стихотворения, поеми, драми; на литературно-критически и литературно-исторически съчинения; на изследвания и публикации в областта на историята, археологията, фолклора и социалния живот. Преводач и съставител на редица книги, активен сътрудник на голям брой периодични издания. Умира на 12.02.1947 година

22 септември (5 октомври) 1908. Провъзгласяване на независимостта ни. Сутринта отидох на училището, ученици и учители по улиците. Иде съобщение от управителя да отидат учителите на гарата да срещнем княза. Отиваме и чакаме на гарата до 11 часа. Там беше окр. управител М. Радославов, кметът Вителов, комендантът и др. официални лица. Дойде една само машина (локомотив) и съобщи, че князът чака на спирката в Долна махала. Тутакси всички тръгнаха, кой пеши, кой с файтон. В това време князът слезнал на спирката и с адютанта си отишли пеша до черковата „Св. Четиридесет“ и се разходили из двора, и дори седнал на двора.

Пристигнали сетне министрите и управителят, и кметът. Той навярно с мислел сам какво ще стане. Влизат в черкова „Св. Четиридесет“ и след като…, той [Фердинанд] от трона си прочете манифеста… Малинов доста развълнувано каза да се именува [князът ] „светлий цар“.

Сетне отидоха в черковата митрополитска [Се. Петър и Павел „]. След това цар Фердинанд и министрите дойдоха на Хисаря [Царевец]…, гдето имаше една малка построена барака, окичена със зеленина. Влезна Фердинанд и министрите.

След това Малинов прочете пред народа манифеста. Вителов, кметът, каза, че е велик акта и царят ще намери подкрепа у народа. Князът стъпи на стола и каза, че благодари на търновчани за всичко и че обичта на търновци му е много скъпа. След това се отместиха по дуварите към изток и местният фотограф ги сне.“

 

Инициатор на честванията на първата година от провъзгласяване на Независимостта е Туристическо дружество „Трапезица“.

Вестник „Военни известия“ съобщава:

„По случай провъзгласяването на независимостта в тържествата взеха живо участие и квартируващите в този град 18 Етърски и 20 Добружански на Н.Ц.В. полкове“. Двадесет и четири поборници от Бяла черква, пазейки възрожденските идеали на Априлското въстание, изпращат телеграма: „Ние, живите поборници от въстаническата чета, която през 1876 г. се бори при Дряновския монастир с Фазлъ паша за отечествената свобода, двес сме в неописуема радост, загдето доживяхме да видим осъществен нашия скъп идеал: пълна независимост на отечеството ни. Да живее и напредва свободна и независима България“.

Пет години след обявяването на Независимостта признателни търновци издигат малък паметник-пирамида, която отгоре завършва с кръст. Този паметник е премахнат през 1952 година. Запазени от него са само няколко снимки в архива на Леон Филипов.

За десетгодишнината от паметното събитие на входа на крепостта Царевец е поставена скулптура на лъв. Направена е от бял арбанашки камък, дялан пред чашмата Каменец до село Арбанаси. Проектът на скулптурата е на учителя по рисуване Димитър Багрилов. По пътя от гара Търново към хълма Света гора на скалите е бил издълбан паметен текст, отбелязващ Деня на Независимостта. Този паметен знак, за разлика от пирамидата и лъва, остана невъзстановен.

Първа публикация в Интернет: www.trapezitca1902.com

 

 

Независимост на България

На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Борбите на българите за свобода най-после са увенчани с успех. Но по силата на подписания през лятото на същата година Берлински договор на Великите сили, България не е напълно независима, а е васално княжество по отношение на Османската империя. Повече подробности от директора на Института по история на БАН проф. Георги Марков:
„Едва през лятото на 1908 г., след извършената в Османската империя младотурска революция, се създават условия България да провъзгласи своята независимост, подчертава проф. Марков. Но правителството на тогавашния министър-председател Александър Малинов следи действията на Австро-Унгария – една от Великите сили, подписала Берлинския договор. Тя възнамерява да анексира двете провинции Босна и Херцеговина. В този смисъл има известно съчетание на интереси и на действия между България и Австро-Унгария. Това обаче не омаловажава успеха на българската външна политика и не означава, че България е била използвана за интересите на Хабсбургската монархия.“

Още в края на юли 1908 г., след младотурската революция, европейските сили решават, че Османската империя вече има конституция, в която правата на всички народи са спазени и се отказват от идеята си за реформи в нея. По този начин на произвола на съдбата са оставени около милион и половина българи от Македония и Одринска Тракия.

„Правителството на Александър Малинов взема решение да обяви независимостта на страната ни, но изчаква действията на Австро-Унгария, продължава Георги Марков. Българският княз Фердинанд посещава император Франц-Йосиф във Виена за съгласуване на действията. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Княз Фердинанд се колебае да обяви независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.“

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта е голям успех на българската дипломация, която следи противоречията между Великите сили и успява да се възползва от тях.

„Някои от Великите сили се обявяват против нарушаването на Берлинския договор, посочва проф. Георги Марков. Други са склонни да приемат такова нарушаване. Британската империя е съгласна да подкрепи българската независимост, но само след преговори между българското правителство и Високата порта. Такива преговори започват, като от наша страна те се водят от големия политик Андрей Ляпчев. Високата порта иска голям данък, който българското правителство нито може, нито иска да заплати. Министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува. Стига се до частична мобилизация на българската армия“.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

„Това е събитие, което връща България в семейството на независимите европейски държави, отбелязва проф. Марков. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатичски мисии – от дипломатически агенции те прерастват в легации. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски. И това дава възможност на страната ни само четири години след обявяването на независимостта да сключи Балканския съюз, с който тя води успешна война срещу Османската империя за освобождение на територии, населени преимуществено с българско население“ – казва в заключение проф. Георги Марков.

Деница Манова
www.bnr.bg

 

22 септември – ден на независимостта на България

На 22 септември 1908 г. е обявена независимостта на България от Османската империя, в чиято власт страната преживява пет века. Този акт става възможен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. На 3 март 1878 г. между Русия и Турция се подписва Санстефанският мирен договор, с който българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници. Няколко месеца по-късно обаче, водени от своите интереси на Балканския полуостров, европейските велики сили, представени на конгрес в Берлин, ревизират този договор. Паралелно уреждат териториални претенции и в други части на региона.

Съгласно решенията на Берлинския конгрес Северна България заедно със Софийски окръг се обособява в Княжество България. Южна, под името Източна Румелия, макар и с пълна административна автономия, остава под политическата и военната власт на султана. Македония, Беломорска Тракия и Одринско са върнати в пределите на Османската империя. През 1885 г. след блестящо подготвена и осъществена с мирни средства акция Северна и Южна България се обединяват. Страната обаче си остава княжество, васално на Османската империя.

Датата 22 септември влезе някак трудно в празничния календар на българина, казва Константин Събчев. Може би защото обявената на този ден през 1908 г. независимост на България дълго време бе представяна от официалната историография като една чиста формалност. Пък и запазените фотосвидетелства на церемонията върху руините на Царевец във Велико Търново /последната средновековна българска столица/, както и последвалата софра в двора на Килифаревския манастир придават нещо доста бутафорно на този безспорно успешен дипломатически и държавнически акт, осъществен от цар Фердинанд и правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов.

След Съединението през 1885 г. България се развива с темпове, удивили тогавашна Европа. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Затова от година на година става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя.

При това тази зависимост далеч не се изчерпва само със скромния годишен данък от 1 млн лева. Като васално княжество, България няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество. Върху българската територия се разпростират всички клаузи на т.нар. „режим на капитулациите“ – система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с бизнес в Османската империя. А това води до сериозни финансови загуби от ниски мита, такси и други видове пропуснати за хазната ни ползи. Ето защо от началото на миналия век обявяването на България за суверенна държава става основна външнополитическа цел на управляващия елит.

Благоприятният момент за осъществяването на тази цел настъпва през 1908 г. Съгласно решенията на Берлинския конгрес, тогава изтича 30-годишният срок на окупацията на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Виена естествено няма никакво намерение да връща областта на Турция. И българското правителство започва да сондира с австро-унгарското възможността да обяви независимостта на България. Което, като формално нарушение на Берлинския договор, да даде пък правото на Виена да обяви анексията на Босна и Херцеговина.

По това време, на 11 юли с.г в Истанбул е извършен младотурският преврат. Временната дестабилизацията на Османската империя още повече улеснява българските планове.А правителството не пропуска случая да завземе с войска Източните железници, формално собственост на Турция, и да ги национализира. Така, получил конфиденциалното съгласие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. И направо от Никополското пристанище на Дунав се отправя към Търново, където на следващия ден – 22 септември – България е обявена за царство, а самият Фердиднад получава титлата цар на българите.

Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съедиението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Всъщност най-засегнатата в случая страна – Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници. С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-благоприятно. Всъщност на практика България не плаща почти нищо. Така в началото на 1909 г. българската независимост е призната от Турция и Великите сили, а след това и от останалите европейски страни.

Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Отхвърлен е режимът на капитулациите, и така рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за цялостното развитие на страната.